вторник, февруари 28, 2012

Исландия - земя на огън, лед и палави елфи - 2 част


(продължение)

Страната е дом на ослепителни и внушителни водопади. Особено зрелище представлява Гълфос или Златният водопад, който дори е превърнат в национален парк. Водният поток пада от 10 метра височина и след кратко разстояние потъва в каньона на река Хвита.

Един от красивите водопади на Исландия/ Снимка:Интернет
Тази величествена гледка „ражда” и първата природозащитничка в Европа. През 20 век исландското правителство възнамерявало да построи хидро-електроцентрала на това място. Сигридур Томасдотир, фермерска дъщеря, напразно се опитвала да спре проекта по някакъв законен начин. След като не успяла, заплашила, че ще се хвърли от водопада, което накрая стреснало властимащите и договорът за строежа на централата бил захвърлен в кошчето.

Тук се намира и най-големият водопад в Европа – Детифос, широк 100 метра, както и най-високият – Глимур, падащ от цели 190 метра височина.

Името на по-скромния водоскок Барнафос пък има трагична история. Името му означава „Паднали деца” и е възникнало от това, че в една късна вечер двете рожби на една вдовица паднали от тясното мостче над водопада. Съкрушената майка разрушила моста и до ден днешен вече никой не минава над Барнафос.

В Исландия си живуркат над 20 активни вулкана, които както споменах в началото, изригват, когато пожелаят, прибавяйки пепел и лава към и без това мистичния пейзаж на исландския остров. За най-активен е смятан вулкана Хекла. Докато останалите кротко си дремят и се събуждат я на 100, я на 200 години, немирникът хекла напомня за себе си през всеки десет години. Най-често перченето му е абсолютно безобидно и се изразява просто в бълване на лава и малко дим, но понякога фойеверките му могат да бъдат наистина зрелищни и опасни.

Немирника Ейяфятлайокутл/ Снимка: newsjunkiepost.com
Със сигурност най-мразеният вулкан (поне засега) в Исландия обаче, е Лакагигар. През 18 век той излива гнева си над исландските земи под формата на пепел и магма в огромни количества. Хиляди животни загиват от задушаване, вследствие на отровните газове, а небето месеци наред е черно заради пепелта. Унищожени са значителни територии земя, което води след себе си недоимък, глад и смъртта на 1/3 от населението.

Културата и най-вече въображението на местните жители, са изпълнени с различни приказни герои и разкази.

Мой личен фаворит (а както изглежда и на холивудските сценаристи) са легендите за елфите. Тези дребни, симпатични и доколкото ми е известно – несъществуващи човечета, се радват на уникална почит на територията на вулканичния остров. Исландците дотолкова са убедени, че съществуват, че дори избягват строежите на пътища или сгради на места, на които има вероятност да се подвизават елфи.
Статуя на трол/ Снимка: www.trekearth.com

Не липсват, разбира се и тролове, гноми и вещици. Но елфите...са си от друго тесто замесени. Казват, че са зли, обвиняват ги в мръсни номера и кражби. Милите те...

Разкритието, което ме втрещи напълно е, че тук Дядо Коледа не е един. Цели тринадесет са и на всичкото отгоре са потомци на...тролове. Тринадесет дни преди Коледа, те изпълзявали от скривалищата си и обхождали домовете на хората един по един, като им оставяли подаръци в обувките. Непослушните се сдобивали с картоф.

Освен от елфи, според местните жители островът е обитаван и от най-различна по форма, възраст, пол и политически убеждения духове. Те имали за цел да пазят Исландия от врагове и убивали всеки, който й мисли злото (нещо като армията са).

Порраматур/ Снимка: www.latinabroad.com
Освен митичните същества, Исландия си има богата и малко странна национална кухня. Тя се нарича „Порраматур” и представлява съвкупност от различни храни, най-вече карантия – овнешка, агнешка или пилешка. Исландците не обичат да хвърлят храна, затова когато заколят някое домашно животно, в употреба влизат всичките му съставни части.

Известни традиционни ястия са овнешки тестиси, разложена акула, овчи глави, кървав пудинг, наденица от черен дроб, сушена риба. Неразделна част от исландското меню е и сиренето. Произвеждат се над 80 вида! Стига са се дули само тия французи...

Обаянието на Исландия не може да се побере в една статия. Студената, но гостоприемна страна непрекъснато разкрива нови забележителности пред човешкото око, поднася завладяващи явления през полярните си дни и нощи и вдъхновява въображението с чудатите си герои и обичаи. Всяко едно кътче по територията й е пленително, а нежната пелерина на митичността, я прави неудържимо привлекателна.


Някъде прочетох, че когато Господ създал Земята, първоначално тя приличала на Исландия – красива и неподправена. Сигурна съм в това.




(първа публикация на статията - брой Април 2010 на сп.BGBusiness Review, тематичен блок "Стил", рубрика "Пътувания". Тук се публикува с допълнения от страна на авторката. Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки: Интернет)

Исландия - земя на огън, лед и палави елфи - 1 част


Наскоро направих значително постижение в живота си, с което се гордея повече, отколкото с 4-ката по физика в 10-ти клас. Научих се да казвам скопоговорки. И то не благодарение на благозвучното „чичковитечервенотиквеничковчета” (което всички мои съученици произнасяха с лекота, за разлика от мен), а на името на природно образувание в Исландия, донесло на Европа доста главоболия, загуби и пепел.

Да, точно него имам предвид – величествения Ейяфятлайокутл. Бива си ме!

Вдигнах шумно парти за благодарност, че не се подвизавам засега в телевизионна медия, защото не искам и да си помислям колко пъти горките тв водещи са си завързали езиците на фльонга, докато успеят да произнесат правилно името на вулкана (аз лично около 19,5 пъти).

Сега няма да ви разказвам за Ейяфятлайокутл. Изписаха се тонове мастило за този разбойник. Ще се опитам да проуча освен вулкани, които изригват, когато намерят за добре, какво друго си има Исландия. Предлагам ви заедно да разберем „що е то Исландия и има ли почва тя в нашите екскурзии?”

П.П. Предварително предупреждавам, че статията може да съдържа сложни и трудно изговорими имена. Съветвам да се упражните в скоропоговорки, започвайки от любимото на всички „чичковите...”
Красотата на Исландия /Снимка: Интернет

Исландия. Земя като една човешка длан и малко повече. Островна държава, намираща се в северната част на Атлантическия океан, между Гренландия и Шотландия.
Традиционно се счита, че първият заселник на остров Исландия е скандинавският вожд Ингоулвур Артнаршон. Според историята той хвърлил два резбовани дънера през борда на своя кораб и се зарекъл да се засели там, където дънерите се спрат. Корабът му обикалял около бреговете в търсене на двата дънера-бегълци, докато накрая същите били открити на югозападния полуостров, днес познат като Рейянескаги. Там Артнаршон се заселил със семейството си на място, наречено Рейкявик (Залив на пушека), заради геотермичните пари, издигащи се от земята. Това място впоследствие става столица и най-голям град на днешна Исландия.

Първият заселник е последван от редица скандинавски вождове, техните семейства, роби, кучета и покъщнина. Всеки си заделя парченце земя от острова и се заселва трайно през следващите десетилетия. А причината да напуснат родната си Скандинавия била, че никой от свободолюбивите викинги нямал намерение да се подчинява на тогавашния крал Харалд Прекрасната коса.(?!)

Интересните и красиви места в Исландия, заслужаващи вашето внимание, са буквално на всяка крачка. Магнитът, който привлича туристи от цял свят, е кроткото и ползотворно съжителство на горещи термални извори, ледници и вулкани, както и тяхното изобилие.
Самата Исландия се е образувала от вулканични изригвания в средата на Атлантическия океан преди 20 милиона години.

Гейзера Строккур/ Снимка:  http://www.theodora.com
На всеки е ясно, че Исландия изобилства от гейзери, разположени във всяка нейна точка. Като запазена марка са. Най-известният от тях е Стори Гейсир в Хаудакалуре. Името му означава „Големия бяс”. Кръстникът на всички горещи извори от този тип изхвърля вода на височина 80 метра и то непрекъснато.

Други пък предпочитат да си дават малко почивка и изхвърлят вода на промеждутъци. Такъв мързеланко е гейзерът Строккур, който изригва през няколко минути. Освен за изтръгване на радостни въздишки от туристите, геотермалните извори се използват и за отопление на жилища.

Предполагам си знаете, че трябва да внимавате все пак, преди да се топнете в някой извор. Не всички са безопасни. Не се правете на разбирачи, най-добре попитайте екскурзовода или местен жител.

Като последен вариант предлагам да се ориентирате към естествените минерални басейни, например в красивата местност Ландманалогад. Или към Синята лагуна, където кипи бурен лечебен туризъм.

Снимка:  http://ipezone.blogspot.com
Ледената красота на вулканичния остров започва от Национален парк „Скафтафел”, над който се издига най-големият ледник в Европа – Ватнайокул, с дебелина на леда почти километър. Под бялата му шапка се намира плато с долини и клисури със силна вулканична дейност. Посещавайки го, пред вас ще се открие ослепителна белота, когато снегът е разстелил върху него нежната си пелерина, и успокояващо светлосин цвят, когато снегът е офейкал. И за да бъде радостта пълна и ахванията повече, местните предлагат разходка по ледника – пеша, със сноумобил или джип. Държа да спомена, че ледникът изобщо не е кротък като агънце обаче – доста често в северозападната му част се свличат лавини.

В съседство до ледника се е кротнала лагуната Йокулсарлон, известна със своята флотилия от айсберги, които се носят по водата и се трият един в друг. Возене върху айсбергите не се предлага, съжалявам.


(следва продължение)

(първа публикация на статията - брой Април 2010 на сп. BGBusiness Review, тематичен блок "Стил", рубрика "Пътувания". Тук се публикува с допълнения от страна на авторката. Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки: Интернет)

понеделник, февруари 27, 2012

Пътешествие в страната на тиковото дърво - 2 част


Кратък наръчник на добрите обноски
Можете да общувате с местните жители на английски или тайландски, а ако сте научили почти перфектно и техния език лао, направо ще им скриете шапките. Все пак, ако не сте имали време за уроци, е добре да запомните някои елементарни правила.

Първата дума от всеки разговор е „Сабайди”, което значи „Как си?” Отсреща ще ви отговорят също със „Сабайди”, което този път се превежда „Добре съм. Ти как си?” И за да избегнете по-нататъшните „сабайди”-та, може да насочите разговора към конкретна тематика. Лаосците са доста вежливи хора, затова не е никак зле, ако вметвате от време на време и по някое „кап-чай” („благодаря”).

Картини от Лаос
Несъмнено страната предлага вълнуващи гледки за снимане, но трябва да внимавате, когато решите да правите фото сесия на местните жители. Те са доста срамежливи и камерите обикновено ги притесняват, затова ВИНАГИ искайте разрешение от тях, преди да заиграе светкавицата на фотоапарата ви. Усмихвайте се и бъдете приятелски настроени.

Задължително е да събуете обувките си, преди да влезете в някой храм. В повечето от тях снимките са забранени.

Лаос е комунистическа страна и интимните целувки между мъж и жена на обществени места не са на особена почит.

Не се ръкувайте с местните жени. За тях ръкостискането е напълно ненужен и неразбираем чуждестранен поздрав. Не задавайте прекалено лични въпроси на мъжете.

Лаоските дечица са толкова сладки, че ви идва да ги схрускате или поне да ги погалите по главичките. В никакъв случай не правете второто! Според местната и будистката култура, главата е най-чистата и свещена част от тялото и докосването й от „друговерец”, е истински позор.

На пазар като на пазар

Официалната валута на страната е „лао кип”. Най-големият номинал е 5 000 кипа. Ще ви трябват наистина дълбоки джобове, когато тръгнете да пазарувате обаче, защото 5 000 кипа се равняват на 50 цента. Така че за покупката на струващата 50 $ фигура на Буда например, ще ви бъдат необходими около половин милион кипа или иначе казано – една бала банкноти.

Ако искате да си напазарувате прясна храна, трябва да станете много рано и да посетите един от т.нар. „сутрешни пазари”. Там освен вкусна. Тук пазарлъците не са нещо обичайно, не си правете труда. Това не важи обаче за пазарите за дрехи и сувенири. При тях се счита за обида, ако не „подбиете” цената.

Безопасността преди всичко

Когато посещавате непозната за вас страна, трябва да обърнете особено внимание на безопасността. Ето няколко съвета как да не пострадате и да не останете с горчиви спомени от екскурзията си.

Дамите трябва да бъдат предпазливи и да не се разхождат сами по тъмни улици. В обществения транспорт е добре да седнат до друга жена, защото лаоските мъже са леко нахални. Въздържайте се от прекалено оскъдното облекло.

За разходките по реките на Лаос местните гидове използват моторни лодки. Прекалено голямата скорост може да обърне лодката, затова не се колебайте да помолите шофьора да кара по-бавно. Задължително се оборудвайте със спасителна жилетка и шлем.

Опиумът в Лаос се предлага на всеки ъгъл и от всекиго. Случва се търговците да са дори 5-годишни деца. Не се поддавайте на изкушението, за да не се озовете в местното управление.

Както навсякъде по света и тук не липсват джебчии. Пазете добре парите и вещите си, а ако все пак станете жертва на грабеж, се обърнете към Имиграционната служба. От голяма полза ще ви бъде, ако имате свидетел от коренното население.

Местният алкохол „уиски лао” е доста силен и не винаги понася добре на стомасите на чужденците, затова контролирайте наздравиците си.

Нощите в Лаос са направо непрогледни. Внимавайте къде стъпвате, особено ако ви се налага да преминавате през някое въжено мостче. Носете фенер със себе си и избягвайте разходките, ако сте употребили алкохол.

В Лаос има цели полета, пълни с мини и неизбухнали снаряди, които затрудняват свободното придвижване. Навсякъде са поставени знаци и плакати с разяснения.

Статуя на Буда от чисто злато
Да посетиш Лаос и да не останеш омагьосан, е просто невъзможно! В съзнанието ти завинаги ще се настанят величествените му гледки, гостоприемството на народа, автентичната култура, изяществото на храмовете и забулената му в загадки история. Да не посетиш Лаос повторно, е просто...невъзможно!












(Първа публикация на статията - Март 2010 на сп.BGBusiness Review, тематичен блок "Стил", рубрика "Пътувания". Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки: Интернет)

неделя, февруари 26, 2012

Пътешествие в страната на тиковото дърво - 1 част


Въпреки, че не е в списъка на най-популярните туристически дестинации в света, Лаос определено може да достави незабравими мигове на авантюристите. Природата поднася множество живописни гледки, а местните жители са изключително добросърдечни и гостоприемни. Макар и все още носеща белезите на войната, Лаос няма да ви остави да скучаете – ще ви разведе из хилядолетната си история и ще ви запознае със своите владетели, ще ви потопи в прохладните си реки и ще ви научи на древните си обичаи.


Историята разказва, че...
Лаос е една от древните държави в Индокитай, населявана от китайски племена, които идват на юг от съвременната китайска провинция Юннан. Постепенно те заселват бреговете на р.Меконг и основават няколко малки държавици. Легендата гласи, че първият крал на Лаос Кхун Бором наследил земя около Муанг Тхен („Мястото на небесните духове”) в Южен Китай. Според традицията, за последен крал по мъжка линия от Кхун Бором, се смята Прая Ранга. Той е наследен от Сувана Кампонг, който поставя началото на нова династия. Внукът му Фа Нгум бил способен държавник и военачалник и е смятан за основател на кралство Лансанг, в чиито предели влизат обширни територии от днешен Тайланд. Нгум се жени за принцеса от кралския двор на Камбоджа и под нейно влияние въвежда будизма като официална религия в държавата си.
Разкъсвана от междудинастични спорове, прехвърляна под командването на Сиам и Франция, днес Лаос е напълно независима държава.

Опиум за сетивата
Природата на Лаос е красива и разнообразна. Около 75 % от площта на страната е заета от гъсти тропически гори. Най-голямо значение за местното население има тиковото дърво. Ценната му дървесина се използва за производството на мебели. За тиковото дърво се твърди, че е твърдо като камък и изисква много прецизна и трудоемка обработка. Самите тикови гори също са труднодостъпни, което прави цената на дървесината доста скъпа.
Несравнимо богат е и животинският свят на Лаоската република. По време на разходката си в джунглата, можете да се „запознаете” с тигри, мечки, крокодили, папагали, птици-носорози.
р.Меконг
Промишлеността е слабо развита и местните залагат на селското стопанство – отглеждат ориз, кафе, тютюн. Тук се намират и прочутите макови полета, използвани за производство на опиум.
Когато макът разцъфне, под листата му се появява зелена пъпка с коронка, от която се стича вещество, подобно на латекс. Тогава селяните събират реколтата със специални ножици. Опиумът се преварява за пушене, преработва се в морфин, а морфинът – в хероин база. Странен факт е, че пушенето на опиум е разрешено на местното население, но може да докара проблеми на туристите.

Несравнимото спокойствие на Виентян
Разглеждането на Виентян е истинско удоволствие заради спокойната му атмосфера. По тротоарите се разхождат групи будистки монаси с оранжеви одежди, а по бреговете на Меконг, кротко пасат водни биволи, които едвам поглеждат към любопитните туристи.
Виентян е столица и най-голям град на Лаос. На местен език името му означава „Лунен град”. Тихата столица притежава очарователна колекция от красиви храмове, сгради във френски колониален стил, полуразрушени къщи покрай брега на р.Меконг и индокитайски магазини, боядисани в приятен жълт цвят. В центъра на града се намира площад „Нам Пу” с фонтан в средата.
Монасите са атрактивна гледка по улиците на Виентян
Подобно на Париж, и Виентян има своята Триумфална арка – Патуксай (Вратата на победата). Издигната е през 60-те години на миналия век в чест на борците за свобода срещу френските колонизатори. Стилът й е изцяло лаоски и е обсипана с множество фигури на „киннари” (полужени-полуптици).
Не е за пропускане и Голямата ступа (Па Тат Луанг) – древен будистки храм, построен от крал Сетхатират през 16в. Предполага се, че ступата е построена върху развалините на кхмерски храм от 13в., който на свой ред е заменил будистки, строен през 3в. Твърди се, че тук имало останки от Буда.
Черната ступа (Тат Дам) е една от първите постройки в града, издигната с цел да пази Лаос от набезите на сиамците. Лаосците разказват, че ступата била обитавана от седмоглав дракон, който се опитал да ги избави от нахлулата сиамска армия през 1827г.
Най-старият храм в града е Ват Сакет, построен през 1818г. по времето на крал Анувонг. По стената му има наредени над 2 000 керамични и сребърни изображения на Буда, а в рамките на комплекса има и музей, който ще отговори на много въпроси за лаоската история и култура.


„Лека нощ” на слънцето от Луанг Прабанг
Луанг Прабанг е разположен на ивицата земя там, където двете пълноводни реки Меконг и Хан се сливат, заобиколен от покрита с водни изпарения зелени планини. Този стариненн град е признат за един от най-красивите в света. През 1995г. ЮНЕСКО го обявява за паметник на световното културно наследство и за най-добре запазения град в Югоизточна Азия.
Интерес представляват множеството исторически храмове и манастири в Луанг Прабанг, над които се издигат ослепителни позлатени покриви. Декорацията на храмовете от горе до долу е от злато и емайл, а архитектурата наподобява пагодите на Северен тайланд. Най-старият и голям храм е Ват Сиат Тонг, който в продължение на два века служел за гробница за лаоските крале.
Впечатляваща атракция е  и двореца Хау Кхам, построен край брега на реката през 1904г. от крал Сисават Вонг. Старият дом на краля днес е превърнат в музей, а кралският балетен театър изнася представления в него четири пъти седмично. Пищното представление продължава няколко часа включва балет по епизоди на лаоската версия на „Рамаяна”, военна церемония, фолк песни и шоу на малцинствата.
Двореца Хау Кхам
Главната улица на града е „Сианг Тонг”, от чиито две страни смирено си „съжителстват” традиционни лаоски дървени къщи и постройки в европейски архитектурен стил, напомнящи за времето на френското колониално владичество.
Всички улици на Луанг Прабанг са истински празник за сетивата – обточени с палми и изпълнени с мирис на орхидеи и цъфнали дървета.
Освен храмове и манастири, градът е изпълнен и с различни по големина и обстановка хотели. Най-луксозният е 4-звездният “The Grand Luang Prabang”, намиращ се извън централната част на града. В сърцето на Луанг Прабанг пък се намира “Maison Souvannaphoum”, който е под защитата на ЮНЕСКО. Някога сградата е принадлежала на кралското семейство, така че тук все още витае духът на миналото.
Не са за подценяване и водопадите Куанг Си, съсредоточени на юг от града и будистките пещери Пак У. Прекрасен завършек на разходката из древната лаоска столица е посрещането на залеза на хълма Пу Си.


(следва продължение)


(първа публикация на статията - брой Март 2010 на сп. BGBusiness Review, тематичен блок "Стил", рубрика"Пътувания". Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки: Интернет)

петък, февруари 24, 2012

За разстоянията, влаковете и бушуващите хормони...


Когато двама души си изкарват наистина добре заедно и се харесват, разстоянията помежду им са само някакви си цифри и мерни единици, които запълват задачите по математика в 4 клас. Нали се сещате – ако влак тръгне от т.А, а друг от т.Б, а разстоянието между тях е -найсе метра, след колко време ще се срещнат? Не ми пукаше тогава, честно казано. Щото нито аз бях тръгнала към т.А, нито пък влакът от т.Б беше тръгнал към мен... А аз обичам да гледам себе си и не ми дремеше кой накъде с какъв влак е тръгнал и за чий...

До днес...Когато ми се наложи да заплюя теорията си за любовта от разстояние и поздравите по Луната, и да накарам някого, когото харесвам( надявам се и той мен) да преодолее отсечката от т.А до т.Б и да сложи край на самотните ми нощи. В които на всичкото отгоре и луна нямаше, та не можех и поздрави да му пращам!

Подготовката по скъсяването на разстоянието между нашите тела и предстоящият им сблъсък, започва седмица по-рано. Обектът на желанията ми взима отпуск (нещо, което дават на хората, които работят, а не на такива като мен, които обикалят баровете до сутринта, спят през деня и следобед драсват по ред-два в някой блог,колкото да отбият номера).

При мен нещата стоят малко по-сложно. Ако той има да сложи в багажа си два чифта гащи, четка за зъби и опаковка презервативи(от супер фините), аз трябва да се епилирам, да си направя прическа, да изчистя, да подредя, да купя вино и свещи с аромат на ванилия и да изпратя сестра си в Рим за няколко дни. Последното се налага, тъй като с нея делим една квартира и спим в една стая и искрено се тревожа за психическото й състояние, ако не дай, Боже, стане свидетел на апокалиптичния сблъсък на хормони, насилствено държани далеч един от друг почти месец!

Очакваният ден настъпва! Направила съм си предварителен списък на нещата, които е трябвало да свърша и сега правя инвентаризация и слагам чавки. Крачета – огледално гладки. Чавка. Квартира – чиста, подредена, ухаеща приятно. Чавка. Коса – изправена, подправена с лак, прилично изглеждаща. Чавка. Вино – нямам. Ароматни свещи също. Ама той и без това пие водка, а пък... баба ти все на ароматни свещи го е правила!

С няколко думи – готова съм да влизам в боя! Остава единствено той да довлече сладкото си дупе от т.А (града, в който живее) до т.Б (столицата и по-специално моята квартира). Топката е в неговите ръце! Сядам блажено, паля цигарка и сластно си представям на какво ще стават свидетели четирите стени на спалнята (и евентуално на банята плюс душа, кухнята и стълбището... Не, последното не става,имам любопитни съседи.)

Сега, ще трябва да си поговорим пак за влаковете, които тръгват от едни точки, за да стигнат до други. Те, влаковете сами не се занимават да тръгват на където и да било, не им е в кръвта. Правят го заради човешки индивиди, които искат да се придвижват непрекъснато нанякъде, все едно не могат да решат най-накрая къде искат да бъдат и да се кротнат на едно място.

Та... Понеже и двамата с възлюбения сме се присъединили към групата „2012-та е най-каръшката година в живота ми”, съвсем логично е да се случват неща, които да се опитат да попречат на любовното ни рандеву. Колата му се счупила! Ама, естествено! Какво си въобразявам? Че Вселената толкова се е трогнала от сълзите, които проливам по провалената си 6-годишна връзка, че изведнъж е решила да сипе с пълни шепи радост и благополучие по кестенявата ми главица?! „Колата се е счупила? Кофти!” – викам аз по телефона. „Ти цял ли си?”- питам. Щото, нали, ако нещо му липсва, можем да продължим да си се обичаме и от разстояние. Цял е!

Колата му не иска да става посредник за разиграването на сцени от филма „Емануела” помежду ни, ясно. Автобусът пристига късно и току виж съм се отказала да чакам и съм тръгнала да въртя ханш в някой бар. Решено е – ще се пътува с влак. С БДЖ!

Справка в сайта на железниците – ето го нашият влак! Тръгва в 13:38ч. Сняг като в Япония няма, на мургавите братя сега им е прекалено студено, за да крадат релсите...Значи няма опасност от закъснение, ще го гушна точно в 16:20ч.! (възлюбения, не влака, въпреки, че напоследък се ослушвам и за този вариант).

Трескаво набирам познатия номер и думите, които чувам, галят сетивата ми както масажна ръкавица от Ве Ес Телешоп затлъстяла котка – „Стегнал съм багажа. Транспортът до гарата е уреден. Идвам!”

Идва! Представям си го сгушен на седалката, стиснал раницата с двата чифта гащи, четката за зъби, супер фините презервативи и брус сланина (това последното е по мое желание, щото аз може и да съм излязла от селото, ама то от мен не и ми се е прияла сланинка с червен пипер отгоре)и трепетно поглъщащ миризмите и звуците на приключението, което ще го отведе в моите прегръдки.(и чаршафи. Които между другото са сменени. Чавка).

Телефонът звъни отново. Знам, че ще ми каже, че влакът вече пътува и натискам зелената слушалка с такава широка усмивка, че има опасност да ми изпаднат всичките зъби. „Влакът е тръгнал! Изпуснал съм го!” Стаята се завърта. „Какво-о-о-о?” – изписквам аз и се оглеждам за скрита камера. „Изтървал съм влака-а! Бил е в 13:38, а не в 14:38!” Шах с пешката! А защо изобщо намесваме 14:38 в случая?! Връщам лентата назад... Той каза, че в 14:15 ще отиде на гарата. Аз го чух, чух го. И не го чух. Защото бях заета да умувам дали мивката в банята може да издържи нещо(или някого) по-тежко от паста и четки за зъби, тоник за лице и течен сапун. Чула съм, а не съм реагирала светкавично с вой на ранена кукумявка „О, неразумни човече! Как в 14:00? Влакът ти е в 13:38! В два без двайсе-е-е!”  Чула съм. И не съм.

Усмивката ми замръзва. „Къде ти беше умът??” – крещя аз и се надявам да (не) ми отговори:”Където и твоят!”(демек в банята, на мивката, върху течния сапун и депилатоара на сестра ми).

Объркал се е. Нямал и представа защо. То ,нали, не било като да не може да различи два без двайсе от три без двайсе, ама... Разконцентрирал се нещо. И събрал разцентрованите си сетива чак на гарата, когато любезна служителка на билетното гише му съобщила :”Ми, господине, той влакът замина. В 13:38ч.” Ето, влакът все пак си пътува,както и аз се надявах, с тази разлика, че моят любим не е в нито едно от купетата му.

Дали му направила впечатление празната чакалня на гарата? Ми,направила му. Толкова бил горд от факта, че е дошъл пръв, преди всички, преди влака дори. (преди този в 21:00 от Бургас!)

Вдигнал луд скандал на служителката, че в Интернет, видиш ли, пишело „14:38ч.”. (а то не пише!) Ма тя пък от къде да знае какво пише в Интернет. Седи си по цял ден зад стъклото и продава билети на хора, които са дошли да хванат влака навреме. За нея Интернет е тера инкогнита, неин гуру е единствено звукът от уредбата „Бързият влак от еди къде си, за еди къде си, пристига на еди кой си коловоз, еди кога си(примерно в 13:38!!!)”

Скандалът не помогнал. Служителката яростно отказала да свирне на влака да се върне и да го качи. Тя явно никога не е страдала от бушуващи хормони! И не знае какво е да ти се...ъ-ъ-ъ пътува, та две да не виждаш!

След като се окопитвам от първоначалния шок и проклинам за ЕН-ти път 2012-та, издавам устна заповед към разсеяния си любим да се мята на автобуса. И да бъде на спирката 1 час по-рано. Натъртвам няколко пъти часа на заминаване на превозното средство – „17:00! Запомни ли? 17! Не 16, не 18! Се-дем-на-де-сет!!! Нула нула!” Тъй като съм в кварталната бакалия, представлявам любопитна атракция, стискайки телефона в ръце и истерично крещяща „Седемнайсет, седемнайсет часа!” Хората дори си поглеждат часовниците, а после мен, сякаш да ми кажат „Не, не е седемнайсет сега!” Но те не разбират сериозността на положението. Само да не викнат някоя санитарна кола...

17 без десет. Ръцете ми са потни. Всеки момент ще се разцивря от напрежение. Телефонен звън. Главата ми се завърта отново. Не мога да понеса още едно разочарование. Не може да изпусне и автобуса, разбирате ли? „Качих се. Тръгваме след малко.” Лицето ми отново придобива цвят на жив човек. Качил се е. Вътре е. Искам да се обадя на шофьора и да му кажа да залости здраво вратите и да внимава да не го изтърве на завоите. Затварям телефона и изтощена се просвам на леглото. Вече не мисля за мивката, нито за жартиери и нощници. Мислено пропътувам пътя от т.А до т.Б, стиснала плюшеното си кученце за кураж.

19:30. Централна автогара София. Познатата раница с двата чифта гащи и презервативите. Познатата усмивка. Хвърлям се бурно в прегръдките му. Дойде. Преодоляхме разстоянията, разписанията на влаковете и каръците. Заедно сме. Изнервени, изтормозени, но заедно. Понасяме се към квартирата.

Лампите са загасени, дрехите – на пода. Мивката е още здрава. Засега...






















Снимки:Интернет

четвъртък, февруари 23, 2012

Урок по сексология


Наскоро приятелка ми сподели, че мъжът, с когото излиза в последно време (пък той от своя страна влиза в нея) разпалено предлагал да опитват нови и сложни пози в кревата, непознати и за двамата досега. Боях се да я попитам дали става въпрос за чисто сексуално разнообразие или за извратен полов вандализъм. Обаче като се прибрах вкъщи, се замислих колко от любезно описаните секс пози в „Кама Сутра” използваме реално в интимния си живот и колко пренебрегваме – дали от незнание, дали от забравяне или от обикновен инат тип „ Тая няма да я бъде, пич”! Предлагам да направим разбор на най-пренебрегваните от мен (вас) и моят (вашите) партньор/партньорка сексуални пози.  Ще ги анализираме по ниво на трудност+ ефектност+ смисъл да ги прилагаме.

Дайте ми лост, пардон – пенис и опорна точка!
Жената сяда върху мъжа и по време на секса се завърта около него като по хоризонтална ос. И преди някой да е измучал „Е, ние секс ли ше правиме сега или ше се въртолим?!”, бързам да извадя плюсовете на тази поза – мъжът може да напълни шепите си с гърдите на партньорката, а тя от своя страна пък контролира дълбочината на влизане на „любовната му писалка”.Щом тя се обърне – се целуват. Трудност – 6.








Какво си ми се заусуквала?
Мъжът е изправен, взема жената на ръце и прониква в нея, а тя обвива крака около него, като лиана около дърво. Позата е наистина наслада за окото, но ако не снимате порно филм и нямате достатъчно яки ръце, може и да я пропускате. Плюсовете са максимално дълбоко проникване и възможност за галене и целуване. Трудност – 8. 







Преобърната ръчна количка
От поза „Лиани”, жената може да се пусне назад и главата й да опре почти в пода. (ама лекичко, внимавайте за сакатлъци!). Изпробвалите я споделят, че тази поза предизвиква небивали вагинални усещания за жената, а мъжът се наслаждава на приказна гледка и контрол над внезапния оргазъм. Ще им повярвам. Трудност-6.






Завързани на фльонга
Започва се с добрата стара поза „Ездачка”, но след това тя се извърта надясно и поставя десния си крак под неговия ляв, повдигат се и двамата на длани и тя слага левия си крак върху корема му. Схванахте ли? При нужда прочетете още няколко пъти внимателно и ако се налага направете  сухи тренировки. Позата доставяла огромно удоволствие и на двамата, а жената може да контролира силата на тласъците. И тук важи правилото за силните ръце. Трудност – 8.

Търси се Y(игрек)
Мъжът пак е прав, но този път единият крак на жената е на пода, между неговите, а другият на рамото му( стига да е акробатка или поне достатъчно гъвкава). Изисква се обаче да имате що годе еднакъв ръст. Позата гарантира разтърсващи оргазми и неизпитани усещания, а можете и да се гледате в очите. Не се препоръчва изпълняването на този сексуален номер в баня или въобще на места с хлъзгав под! Трудност – 7.





Тя наопаки, той - терсене







Лежите по корем, с гръб един към друг. Много важно при тази поза е да не ви миришат краката!!! Проникването не е достатъчно дълбоко, а и движенията и на двамата са сравнително ограничени. Липса на зрителен контакт и единственото, което можете да докосвате у партньора, са стъпалата му. Ама ако ви влече...пробвайте! Трудност – 9.

Само за напреднали
Мъжът и жената са лице в лице. Той я повдига на нивото на кръста си. В началото тя може да се държи за врата или ръцете му и внимателно да се спусне назад, докато главата й опре в леглото.(леко, да не й пукнете сега черепа в ръба от превъзбуда!) След това отпуска единия си крак и застава между краката на мъжа (за което и той трябва да й помогне). Много сложна за изпълнение поза, но казват,че доставяла неповторимо удоволствие и позволявала на мъжа да извършва по-силни движения. Трудност – 10.



3...2...1... Туш!
С тази поза изразът „Ела у нас да се сборим!” добива вече някакъв смисъл. Той лежи върху партньорката си, като я обхваща с бедра. Тя повдига краката си и ги разделя внимателно. Плюсовете са: мега дълбоко проникване, целувки по гърба и защо не отделено внимание и на женското дупе. Удоволствието е гарантирано! Само да не вземете да й броите до 10 и да заподскачате след това с викове "Кой сега е шампион на Федерацията, а-а-а???" Трудност – 3.


Да ми седнеш на...
 
Това е някаква разновидност на седящата поза, но с ДДС (данък добавена сложност). Мъжът ляга на края на леглото, а тя застава така, че пенисът му да е между бузите на дупето й. Прониквайки в нея, мъжът тласка таза си до нивото на кръста, а тя накланя горната част на тялото си напред. Сложна поза и изискваща отново здрави мъжки ръце. Но оргазмът ще ви отнесе главите! Трудност – 10.
 



Падни за 20!


Моят личен фаворит за изпробване! Той е застанал настрани, така че се подпира на ръце и пръсти на краката(ще помогне, ако е балетист). Все едно прави лицеви опори, с тая разлика, че е проникнал дълбоко в любимата си. Позата му позволява да се движи напред-назад и кръгообразно. Стимулира се максимално G-точката на жената, което й носи незабравим оргазъм. Трудност – 9.

Тези пози ми се сториха сравнително по-сложни за изпълнение от останалите. А и за някои с ръка на сърцето мога да кажа, че не съм пробвала. Сложете отметка на вашите неизползвани пози и ...какво чакате-е? Толкова секс има за правене, а вие ми се мотаете с некви статии тука! И не забравяйте предпазните средства нали...

* Снимки: Интернет




 






събота, февруари 18, 2012

Парченце от рая за лично ползване


Имало едно време един крал. По пътя на логиката кралят си имал кралица. Както подобава на една кралица, тя искала да притежава всичко – от най-лъскавите рокли и бижута до най-пленителните градини и дворци. Но това не й стигало. Искала още и още. Кралят вече бил вдигнал ръце – чудел се и се маел как да задоволи нестихващите прищявки на своята любима. Обещавал й, че ще й купи рокли от златна коприна, цветя чак от Далечния Изток, накити от ослепително сребро, ръчно изработени за нея, но...кралицата само свивала устни и отсичала” „Не е достатъчно!”
След месеци на молби и терзание, кралицата най-сетне разбрала какво й липсва. Отишла с котешка походка при краля и заявила:” Искам остров! Собствен, само за мен!” Кралщт се паникьосал:”От къде сега да й намеря остров ей така?! Рискувам да вляза във война с някой опасен враг!” Но накрая уморен от безкрайните молби, склонил и уредил частен остров за любимата си. Двамата живели дълго и щастливо на него, необезпокоявани (поне кралицата) от никого. Ето така възникнала тенденцията богатите да си купуват собствени острови...
Шегувам се! Измислих си приказката, за да ви разсмея. Нямам понятие как е създадена тази мода в притежанието на подобен тип недвижимо имущество, но имам намерение да разбера кой я следва. Предполагам и вие.

Джони Деп – По следите на Черната перла и малко по на юг
Ако актьор изиграе уникално добре ролята си на сериен убиец, дали след това се превръща в такъв? Едва ли. Но ако актьор се вдъхнови истински от ролята си на морски разбойник, си купува остров, на който да властва. Точно такъв е случаят с красивия „карибски пират” Джони Деп. През 2004г. Той се бръкнал с 3,6 милиона долара за малко скривалище от нахалните папараци. Деп споделя райското кътче на Бахамите със своята съпруга Ванеса Паради и двете им дъщери. На острова има 6 частни плажа, малко пристанище и спираща дъха лагуна, а до него се стига единствено по въздух.

Мел Гибсън – Мел Завоевателя или как туземците си потърсиха друг дом
Желанието да притежаваш собствено късче от рая понякога налага значителни жертви. Жертва е имало и при закупуването на остров Меланисиан, част от архипелага Фиджи от Мел Гибсън, но от страна на...местното население. Те били преместени въпреки протестите си, за да може холивудският красавец да разхожда атлетичното си тяло по снежнобелия пясък. Е, животът все пак е бизнес и ако туземците бяха бръкнали по-дълбоко в шаечените си торбички и бяха извадили 15 милиона долара, щяха да запазят острова си.

Дейвид Копърфийлд – Абра Кадабра, появи се островче
Ако си велик илюзионист и караш хора да изчезват и да се озовават на странни места, къде е логиката да плащаш, за да се сдобиеш с частен остров? Не може ли да го извадиш от някоя шапка, например? Най-вероятно Дейвид Копърфийлд си блъска главата над същия въпрос и се ядосва, че не е внимавал повече в училището за магии. Няма никаква излюзия обаче във факта, че той разполага с частен остров на Южните Бахами, наречен Муша Кей. На магията на слънцето и водата, често идват да се порадват приятелите му Опра Уинфри и Джон Траволта, а основателят на търсачката Google Сергей Брин е казал „Да” на своята любима точно тук. Дейвид обаче не е стиснат и дава възможност и на други хора( които не са му приятели, колеги, роднини, адвокати...)да се порадват на острова. Достатъчно е единствено да кихат по 325 хиляди долара наем на седмица.

Ричард Брансън – Който се смее последен, се смее най-добре
Преди 30 години, милиардерът Брансън закупува девствен карибски остров, наречен Некер. Парченцето суша е абсолютно необитаем и приятелите и неприятелите на Брансън, го спукват от подигравки. От нечия уста излиза хапливата забележка, че милиардерът дори не е като Робинзон Крузо, защото си няма Петкан. Бизнесменът подминава с високо вдигната глава присмиванията и не се отказва от приказката, доставяща му неповторима екзотика и бленувано уединение. Днес британският „тарикат” дава острова си под наем на върволицата желаещи да се потопят в света на разкоша и природната прелест. В редиците чакащи да получат парченце от рая на Брансън, със сигурност гузно седи някой, който навремето го е сочил с пръст, кикотейки се.

Никълъс Кейдж – Лице назаем или остров под наем?
След като изигра невероятната си роля в холивудския касоразбивач „Лице назаем”, на Никълъс Кейдж му се приискало сюжетът от филма да се пренесе в реалния му живот – да надене едно чуждо лице и да се скрие от тълпите фенове (и най-вече фенки) и непрекъснато дебнещите го папараци. Но тъй като подобна смяна е възможна единствено след намесата на безкрайната фантазия на сценаристите, Кейдж бе принуден да потърси друга алтернатива. Браво на внимаващите, точно така – актьорът се сдоби с частен остров. Посъветван от близкия си приятел Джони Деп, Кейдж си взе остров Лийф Кей, разположен на Бахамите. Забрави за излишните пластични операции за преобразяване, захвърли бейзболната шапка и тъмните очила, изтегли 3 милиона от банковата си сметка и заживя спокойно. Сега, когато славата, писъците на боготворящите го жени му дойдат в повече, Кейдж се мята на частния си самолет и отпрашва към Бахамите, за да се успокои с чаша кокосов сок под някоя палма.

Леонардо ди Каприо – Титаник потъна, търсете ме на плажа
Студ. Много студ. Ето за това се сеща актьорът Леонардо ди Каприо за снимките си на разплакалия и най-коравите мъже филм „Титаник”. А когато се замисли за другия си хит „Плажът”, в съзнанието му изникват спомени за слънце, топлина и красота. Лео така взел присърце дългите си дни изтягане под палещото слънце и идеята „живеем си на тайно местенце щастливо, моля ви не казвайте на никого”, че веднага се отправил към първата агенция за недвижими имоти, която била в състояние да пресъздаде моментите, показани на кинолентата. Неговото убежище от натоварения му светски живот се нарича Блекадор Кей, еко резорт в единствената англо-говоряща държава в Централна Америка – Белиз. И докато учени и експерти все още си блъскат главите „защо в крайна сметка потъна „Титаник”, синеокият Джак пори пенливите вълни със своя сърф или хапва миди край плажния огън.

Атина Онасис – Връщам ви Олимп, дайте си ми острова
Къде живеят древногръцките богове? На върха на планината Олимп. А къде живеят красивите внучки на гръцките милиардери? На остров Скорпиос. На легендарния остров са погребани знатни носители и защитници на известната елинска фамилия. Скорпиос е бил любимо кътче за отдих на Аристотел Онасис, който пренася любовта си към кристалните води и успокояващата песен на екзотичните птици и на своята дъщеря Кристина Онасис. И тъй като крушата не пада по-далеч от дървото, девойката с име на богиня – Атина Онасис, дъщеря на Кристина, също загубва ума си по величествените гледки и звуци на Скорпиос. Безразлична не остава и Джаки Кенеди, която се венчава за своя любим Онасис точно на това местенце. За спокойствието и комфорта на богоизбраните се грижи охрана, наброяваща 30 души.

Еди Мърфи – Така го посъветваха животните или...?
След като изигра ролята на д-р Дулитъл, който разбираше езика на представителите на животинския свят, на чернокожият смешник Еди Мърфи му се приискало да затвърди личната си връзка с природата и да изпробва дали евентуално не притежава дарбата на известния си герой. Затова през 2007г. Платил 15 милиона долара, за да стане горд собственик на остров Руустър Кей, разположен само на 10 минути път от столицата на Бахамите – Насау. И до днес един от най-скъпо платените актьори се изтяга блажено на плажа на т.нар. „Остров на петлите”, а за нас остава единствено да гадаем – съвсем сам ли е взел това решение за закупуване на частен остров или го е посъветвал някой енот например?

Шакира – Когато и да е, но не където и да е
Спомняте ли си култовото парче „Wherever, Whenever” (“Където и да е, когато и да е”)? В него знойната колумбийка се кълнеше, че няма значение къде и кога ще бъде, важно да е с любимия мъж, Да, ама не! За Шакира може да не е важно кога ще отпочива от натоварената си програма, но 100 % има значение къде! Затова през 2007г. Тя провежда няколко бързи приятелски разговора с Роджър Уотърс от „Пинк Флойд” и испанската поп звезда Алехандро Санц, и тримата правят партия за покупката на ултра пленителния остров Бондс Кей, пак част от Бахамите. (Така ли ми се струва или не остана много-много от тези Бахами за обикновените хорица?) „Съостровниците” отворили банковите си сметки и набързо събрали 16 милиона долара. Тримата посещават острова в различни периоди от годината и почти не се засичат. Да им завидиш!

Да обобщим. Не е нужно да си крал или кралица, за да се сдобиеш с парченце от рая, на което блажено да се изтягаш по време на заслужената си почивка. Нужно е да имаш пари. А пари се изкарват с много упоритост, вяра и труд. Затова дерзайте! Напред и само напред! Ще бъда изключително радостна някой ден да пиша за вашия собствен райски остров!

(първа публикация на статията - брой Декември 2009 на сп.BGBusiness Review, тематичен блок "Стил", рубрика " Лукс". Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки:Интернет)