сряда, януари 30, 2013

Тайните на автомобилния секс

Преди около месец един пич ме обвини, че не мога да правя секс в кола - все нещо не ми било удобно, все съм мрънкала... Тогава сведох виновно главица и обещах да потърся по книжарниците наръчник по въпроса. Не намерих такъв обаче (явно всички, освен мен, се раждат научени как да въртят автомобилна любов!). И все още засрамена от обвинението, малко по малко взех да изучавам тънкостите на това така любимо на мъжката част от планетата начинание.

И сега, месец по-късно, след като получих изтерзана похвала за автомобилните си ласки, реших да се опитам да бъда полезна на онези нещастни хорица, които все още не са напълно обиграни в "секса между (върху, под, около) 4 седалки."

Ако искате сексът да е наистина куул и да си тръгнете с колкото се може по-малко синини и навехвания, задължително е да спазвате няколко основни правила. Те са базирани, както на личен опит, така и на глобално проучване сред познатите и приятелите ми.

Правило 1: Елиминирайте всеки предмет, който може да съсипе начинанието ви или най-малко да ви остави синини. Разкарайте куфарчето с гаечните ключове от задната седалка (ако сте в Голф 3 - преместете винкела в багажника), торбите с покупките и детското столче (ако има такова). Много внимавайте с накрайниците, в които се закопчават предпазните колани. Случвало ми се е сред въздишките и бясното сваляне на дрехи, от устата ми да се изтръгне едно гръмко "Охх!" Ама не "Ох" като "ох, не спирай", а като "Ох, нещо ми се вряза в крака!" Колкото по-чисто е около вас, толкова по-здрави ще си тръгнете.

Правило 2: Облечете си удобни дрехи. Важи най-вече за жените, защото мъжете по природа са надарени с таланта да се събличат еднакво бързо и успешно на всякакви места. Една поличка, която той да заметне, досущ като по "Спейс Платинум", ще свърши чудесна работа. Огромна грешка е да правите секс в кола през зимата (това пак се отнася за дамите) - докато свалите всевъзможните му там чорапогащници, бодита, модита, блузки и шалчета, ще му спадне не само ищахът на момчето, ами и температурите навън. 

Правило 3: Размерът има значение! На автомобила имам предвид. Ако гаджето ви кара "Смарт" или друга "малка, спретната спортна колица", гарантирам ви, че сексът ще е адски мъчителен. (ако  успеете да се нагласите, та да стигнете изобщо до някакъв секс!) Не е нужно сега да пращате половинката на Горубляне с табела "Продава се", просто се въздържайте от акробатни изпълнения в "калинката". Може да използвате предния капак, примерно. (сами разбирате, че елиминираме зимния сезон, нали?)

Правило 4: Изберете подходящо място, където да паркирате автомобилните си страсти. Пространството зад жилищния ви блок е крайно неуместно, особено, ако няма още 23:00 часа. Минувачи, зяпачи от прозорците... Не си е работа! Още повече, ако стъклата ви не са затъмнени. 
В родния ми град има един прекрасен манастир с още по-прекрасна обширна поляна. Наричахме я "Поляната на въздишките". Там, през нощта става като в онзи виц: "Скъпи, чуй как свирят щурците! – Не са щурци, скъпа, а ципове..."
Особено в летните вечери там ставаше такава бутаница, че да си намериш дръвче, под което да се кротнеш, беше почти невъзможно. 
Горещо препоръчвам природните местенца - хем кеф, хем хубава гледка, птички, тревички...!

Правило 5: Вземете си бутилка вода. Гърлата ви ще пресъхнат от въздишките и тясното пространство. А повярвайте ми, целувките с пресъхнали устни, са повече от мъчителни. Хубаво е след приключението да се приберете и да си вземете душ (мани ги тия мокри кърпички!). Супер ще е, ако се изкъпете даже заедно, може да си устроите и афтър парти в банята (как се прави безопасен секс в хлъзгавото санитарно помещение, ще обсъждаме друг път).

Правило 6: Последно, но не и по значение правило - захвърлете задръжките! Сексът в автомобил не е запазена територия единствено за магистралните жрици на любовта, не слушайте какво ви разправят задръстените ви колеги! Отпуснете се и се наслаждавайте. Не се ограничавайте само със задната седалка, а опорочете всяко едно кътче на колата - предния, задния капак, наврете се в багажника, ако щете! Важното е след това "да ви е срам да го разказвате, но да ви е сладко да си спомняте..." 

Айде сега, че ще изучавам здравината на мивката в банята си...

вторник, януари 29, 2013

Какво не му беше наред, по дяволите?!


Голям симпатяга беше - нахакан, с пленителна усмивка. Истински мъжкар.
Харесва ме. Не спря цяла вечер да заравя пръсти в косата ми. Сърцето му заби лудо, когато ме притисна до себе си.

Около масата ни в кокетното ресторантче на "Витошка" обикаляха засукани девойки, а той не ги поглеждаше. Те търсеха погледа му, а той беше вперил своя в мен.
Навеждах глава всеки път, когато ме погледнеше в очите. Страхувах се, че ще разгадае мислите ми. А те, мислите...отдавна си бяха тръгнали от ресторантчето и сега препускаха бясно към теб...

Насилих се да го целуна, когато наведе устни към моите. Трябваше да го целуна. И да му позволя да те избие от главата ми. Защото нещата отидоха твърде далеч.

Влюбена съм! Чуваш ли? А сърцето ми е толкова разбито, че не мога да си позволя повторно лукса да го давам на някого! По дяволите скайпа, интернета и всичко! По дяволите безумно дългото разстояние помежду ни! По дяволите погледа ти, който ме кара да забравям дори името си!

... А той седеше пред мен. Реален. Можех да протегна ръка и да го докосна. Прегръщаше ме толкова силно, сякаш се боеше да не избягам. А аз наистина исках да избягам. Исках да се затичам по мокрия асфалт навън и да дойда при теб. Да кажа "Майната му" на моя живот тук. И "майната му" на твоя живот там. На хората около нас. На тъмносивия автомобил, който ме отвеждаше в чужди прегръдки, не в твоите...

Целувах го и плачех. Той бършеше объркан сълзите ми. Говорех му за провалената си дългогодишна връзка, а всъщност мислех колко далече си ти. Изричах името на бившия си, а всъщност исках  да крещя твоето.

Гледах го в очите, докато ми повтаряше, че съм красива. Чувствах безумната му страст, когато косите ми се разпиляха по сатенените му чаршафи. Обвих ръце около врата му, а всъщност ми се искаше да се отскубна от силните му ръце, да събера разхвърляните си по пода дрехи и да побегна. Да тичам бързо и задъхано и да се спра чак при теб...


Ситните капки на душа отмиха сълзите ми. Но не и страховете ми. Страховете, че един ден ще ми остане само споменът. Че все някога това безумие ще спре. И ще ми остане само хронологията  в скайпа, за да ми напомня, че някога съм се чувствала така. Тъжна. И объркана. Влюбена...

Не съм дете. А плача, сякаш са счупили най-хубавата ми играчка.

... Изпрати ме с целувка. Гледаше как отключвам входната врата на блока и извика "По-късно ще се чуем". Махнах с ръка за довиждане. А всъщност исках да го отпратя. Да му изкрещя, че няма смисъл да се връща, защото аз снощи не бях с него. А с теб.

Какво не му беше наред?! Нищо. И всичко. Докосваше ме нежно, наяве. А ти - само в мислите ми. Целуваше ме страстно, а твоите устни усещам само в съня си. Искам теб, а заспах в неговите прегръдки.

... Минаха няколко дни от тогава. Аз се скрих като жалка страхливка. А той все още ме иска. Иска тръпчинките, които се образуват от престорения ми смях. Неспирното ми бърборене. Целувките ми. И "сладката бенка на лявото ми рамо".

Иска ме. А аз... Аз искам ДА СПРА ДА ИСКАМ теб!

Когато ти ставаш, аз си лягам...

От няколко месеца насам страдам от безсъние. Ама от онова сериозното, дето те държи на стендбай до 5 сутринта. Причината е ясна. "Стрес" - повтарят всички.

В интерес на истината от малка съм си нощна птица. Може би, защото съм се родила късно през нощта, не знам. Обожавам онова време от денонощието, когато всичко е притихнало, няма кой да ми се мота из краката и да ми мънка за нещо.

Настъпи ли полунощ, очите ми светват като на мацката от "Подземен свят" и музата за "вършене на нещо си" ме връхлита толкова силно, че едва смогвам да реша дали да гледам филм, да пиша в блога си, да пия "две малки" в "Брилянтин"  или просто да класифицирам колекцията си от тестета карти за игра.

Будуването е занимание самотно. Досега съм срещала само 2-3 души, които са се раждали като мен по късните доби и споделят афинитета ми към най-тъмната част от денонощието.

А сега и този "стрес". През деня мога да заспя над компютъра, дори, докато обработвам някоя новина от пресценъра на МВР. Или мога да се сгуша удобно на седалката на 5-ицата и да проспя целия му маршрут.

Но дойде ли нощта... Нема заспиване. Всякакви мисли започват да прииждат от всички страни в главицата ми. (в повечето случаи лоши, щот от хубавите заспивам все пак. От една седмица например съм започнала да си представям, че съм на екскурзия в Лондон, а не мога да отлепя от летището още - заспивам винаги на търсенето на багажа).

Питам ги аз, мислите, де бяха цял ден, та сега ми се изтърсват като тризначките на светско парти, а те "Ми, бяхме заети, такова...сърдиш ли се?"
Не бе, добре сте ми дошли, ама ако е удобно да идвате по-рано, такова... Цък! Не можело. Имало график, трябвало да се спазва. Еми, добре. Няма да нарушаваме сега пък световното мисловно равновесие. Ще си кибичим до 5!

Докато мислите намерят време и за моето съзнание, се чувствам доста отегчена. С три думи  - скучно ми е! Да слушам музика? Не, всички спят, а аз не обичам слушалките... Да се разхождам? Не, сега по улиците върлуват имитатори на Джак Изкормвача и клети, бедни пияници. А, сетих се - ще си поиграя с бездомното куче пред блока, което ме посреща всеки ден с махаща опашка. Не, баси и то е заспало!

Да уча по "Разследваща журналистика?" Не. Алоо, аз съм отегчена и депресирана, а не кандидатка за психодиспансера!

Да отида в някое барче? Не. Не ми се занимава с  "ОК Такси, добър вечер", "Ама мини с таксито през нас, да не се бавим", "Личната карта си покажи" , "Има две местенца само на бара" и "Леле, кукло, страшна си, ще те изпапкам!"

Да си сменя лака за нокти? Що бе, на този кво му е? Лилав. Те и без друго повечето са ми такива.

Кво? Скайпа? Не. И той спи. Баси и държавата - всички си лягат с кралицата!

О, то станало време за мислите. Уелкъм, май френдс, чувствайте се като у дома си.

Почваме се. "Да-а...липсва ми, много. Така е, хубави моменти имахме заедно. Не знам, май си има нова приятелка. Е, хубава, хубава, колко па да е хубава... Аз ли? Не, сама съм. Кой? Ааа. Добре е, в Карлово си е, работи. И той също. Чухме се одеве. Ми, сигурно съм влюбена, знам ли вече и аз. Къде да ходя? Да бе, ей сега съм се засилила при него. И без тва е женен. Е, прави сте, на мен не ми пука, ама не знам жена му какво ще каже по въпроса... Кой, кой? Видяхме се онази вечер, да. Ми, хапване, пийване, тези три неща... Работата? Вие на това работа ли му викате? Какво ще правя с живота си? Е, тука ме забихте, честно... Не знам. Аз едно му говоря, той друго си върши, пълна липса на комуникация! Сестра ми? Добре е, търпим се някак"...

Раплаквам се. Е, нужно ли е всяка нощ пък да ме натъжавате и да ме държите будна и трепереща? Толкова ли не можете да станете малко по-позитивни, ей така за спорта?! Нещо от сорта на "всичко ще бъде наред", "и това ще мине и замине", "най-хубавото в живота ти тепърва предстои", ала бала... Лоши мисли сте били. То и аз съм брюнетка, ма мога да се боядисам, кво...

 А, ще си тръгвате... 5 ли станало? Ми, хайде лека и доходна. Аз ще подремна малко.

До довечера!

Да се влюбиш в Skype-a си

Skype все ни свързва, Skype ни дели,
малко тъжна е тази наша обич, нали...


21:22 ч. Замръзнала съм. От днес Топлофикация каза "Баста" на топлината в тръбите, оставени ни услужливо от хазяйката да се реят в гарсониерното пространство. Ма не е тва...
Сестра ми се преоблича за трети път (мърмореше нещо за нечовешка жега и що съм надула климатика, като Емо Чолаков обещал пролетни температури). А аз съм се смръзнала. Да го ....и Емо Чолаков, и Любка Кумчева и све!

Смръзнала съм се в поза "свила кукувица гнездо" и обхождам с поглед екрана на лаптопа си от левия ъгъл до десния и обратно.
Минута по минута проверявам дали Skype ми работи (също като в 7-ми клас, когато проверявах дали домашният телефон звъни. Даже един път се обадих на "Повреди" да ги питам дали нещо не са ми блокирали входящите обаждания, щото "ебаси, не може па цял ден да не ми е звъннал!!!")

Skype! До преди 2 седмици бях забравила, че изобщо някога съм имала такова нещо. А сега толкова близки сме си станали, че ми идва понякога да го поканя да излезем на кафенце.

Не че толкова сме си залипсвали с него. Просто ни свързва един човек. От плът и кръв. Географското му положение - на майната си. Семейното - сложно. Положението с мен - никой не може да каже (дори гадателката Светлина, поклон пред дарбите й....).

Всичко започна като безобидна закачка от сайта, за който ви разправях по-рано.
Накрая опряхме до SKYPE. И се започна една интернет любов, от която Шекспир би си оскубал брадата!
През деня съм си що годе нормален човек - завлачвам изнемощяло от негативни емоции тяло до редакцията на вестника, пиша си чинно новините, казвам "Чао" на охраната и поемам по обратния път до квартирата.
Вечер, по това време - 21 и нещо, нещата добиват зловещ характер. Отклонявам покани за кино, вечеря, "ела у нас да гледаме филм". Ям, взимам душ и се смръзвам пред компютъра. Ровичкам си във Фейсбука, чета си разни неща и се правя, че Skype не съществува. А той се хили ехидно "Чакаш да звънна, нали?" Фръцвам се надменно и заровичквам още по-яростно в сайта "Как да залепим вътрешна гума на Голф 3".

И той накрая звънва. И аз забравям всичко - че не съм измила съдовете, че от 3 дни ходя с един и същи лак за нокти, че прането се е натрупало и че днес пак забравих да си купя фреш от портокал.
Идват ми на гости разни хора. А аз не ги виждам. И не ги чувам. Особено като звънне пустият му Skype.
Влюбена ли си? - забива ми въпрос Евгени, дошъл да види как съм (мерси, добре). В кого, бре? -мигам на парцали, докато му подавам чаша вода. - Ми, в този от скайпа. Влюбена ли си?  - А бе ти колко точно "две малки" си пил тази вечер? - изхлузвам се аз като джебчийка на Женския пазар и отпивам глътка сок. "Не съм" - казвам му. "Не съм" казвам на себе си.

Какво ми е тогава? Защо вместо да поема с пълни шепи свободата си (дето не съм я търсила или искала, ама като са ми я дали, ще си я ползвам със здраве) и да тръгна по едни купони с жакузита-макузита и фенки пияни, аз се взирам в тоя пуст компютър? И го чакам да изрисува на екрана си онова бленувано зелено бутонче "Отговори с видео"? Защо нямам търпение да свърши работният ден и да се прибера? Защо не съм ходила никъде от седмица? И дори и не искам?

Нали уж съм от най-върлите противници на интернет флиртовете (докато японците не измислят как да се изплющим през монитора, кво да си губим времето?!) и оплювах хората, които висят денонощно пред компютрите си? Какво се обърка? Влюбена ли съм? И ако да - в какво? В човека отсреща или в спокойствието, което ми дава интернет заигравката ми с него? И какво очаквам? Хепиенд като в "Пепеляшка" ли?!

Влюбена. През Skype. В Интернет, моля ви се! В образ от камерата на компютъра си, който ми върна усмивката, за която ми дуднат вече седми месец родители, приятели и све!

В една красива усмивка и татуировка на лявото рамо. В ръце, които ми пишат, че ме искат. И в очи, които ме гледат с желание.

Не е нормално. Аз не съм нормална. Това не се случва с нормални хора. Още по-малко с 28-годишни жени, видели какво ли не в този живот!

Стига толкова! Утре излизам на среща с реален мъж. През вратата. И ще го целуна истински, а не с компютърното :*:*:* !

Ами, ако през това време Skype звънне....? М?