неделя, февруари 03, 2013

Приложна магия


Вторник вечер е. Едно такова време, дето за нищо не става. Български сериали няма, за хубав филм да не говорим. Във Фейсбук едно и също – постваш – коментират, коментираш – теглят ти една, теглиш една – теглят ти две... Скука.
Скайп нещо свети. Cveteto_86 ми пише : “Муцкаа, днес ходих на гледачка. Каза ми една магийка за положително влияние. Искаш ли да дойдеш и да я направим?”
Ох, Цвете, ох, колежке... Ей сега ще се вдигна от удобната си поза на фотьойла и ще дойда при теб, за да се занимавам с глупости. „Цък!”– пиша на свой ред аз. „Аз да дойда тогава?” Тук имам чувството, че е написала въпросителния знак погрешка... „Ела” – отвръщам и забелвам белтъци...
Цветето цъфва в коридора ми със сияйна усмивка и някаква дебела книга, от която мервам част от заглавието „Положителни...начинаещи”, от Маг Афродита. Това ми е достатъчно. Ще става, каквото ще става тази вечер, няма спор!
“Това е книжка с бели магии. За здраве, за благоденствие, за късмет. Не са опасни и не изискват много приготовления. Има и за любов. Намерих една за връщане на любимия, за теб съм я избрала” – избълва на един дъх колежката Цвети. Облещвам очи на последното – къде да го връщаме, бре?!
С грациозни балетни стъпчици Цветето лети из квартирата ми и си набавя необходимите предмети за начинанието – голяма бяла свещ (не ме питайте, аз до тази вечер дори не подозирах, че имам такова чудо), купа (от тия имам много), червен конец, кибрит.
„Трябва ми детелина или нещо друго зелено...” – изстрелва тя. „Да сляза пред блока, да ти потърся?” – иронично питам аз. „Да, ако обичаш” – плесва ме през голямата уста Цветето и продължава да се рее из апартамента.
„А бе Ванескее, колко пъти са ти казвали хората, че понякога трябва да умееш да си мълчиш?”, укорявам себе си аз, докато натискам копчето на асансьора за първия етаж. След 10-минутно обикаляне се връщам с „нещо друго зелено” в ръка, а Цветето вече е разпънала една покривка на пода в хола и задълбочено чете книгата с магии.
„Днес гледачката ми каза, че ако искам да си върна Кирил (нейния изгубен любим, поне не съм сама в самотата си, о yeah!), ще ми трябва по-силна магия, защото е женен. (О, неразумно, Цвете, кога те изтървах, та заби женен мъж?!) Да я потърся, ако реша, ама ще ми струва към 1 000 лева.” – реди тя, докато аз само се моля да запазя все още сравнително свежия си разсъдък и да не се впусна в подобно рисковано начинание – да се опитвам да си връщам любимия чрез врачки, баячки, маг Афродита, маг Теодора и прочее...
„Всичко е готово. Сега правим първо магия за положителна нагласа. Трябва да мислиш за вас, сякаш сте заедно, още се обичате и се сливате в едно цяло.” – реди маг Цвети. Сливаме се в какво?! А бе, колежке, тва няма нищо общо с магиите да ти кажа, ами с един процес, от който сме се пръкнали аз, ти и маг Афродита вероятно. (щот може да е извънземен шаман, знам ли и аз).
Цветето следи с пръст текста в книгата и чете на глас стъпките към „сливането”:
„Вземете свещта и назовете името на човека, когото обичате”. А фамилия и ЕГН искат ли се? Щото не е едно куче Шаро, как звездите, феите и прочее ще разберат, че става въпрос точно за него? Ако ми пратят някое старо гадже, от което ме побиват тръпки? (имам такива, сериозно!)
„Мислете положително”. Да бе, аз съвсем положително си мисля „а, дано му се счупи Голф-а, да му спрат тока за месец и бесни вълци да нападнат квартала му...”
„Намислете си желание”. Искам световен мир! И жена президент на България! И да пътувам до Луната на стоп! „Нещо реално” – вика Цвети. Ми, то пък кво му е нереалното на лунната разходка?! Добре... Искам да съм жива и здрава...Семейството ми, приятелите, враговете също... Да стана гоУема журналистка и да правя репортажи, от които Елена Йончева да се срамува, че някога изобщо е хващала микрофона. Да обиколя света... „Само по еднооо и да е свързано с него” – пак ме сепва приятелката. Значи, черната рокля на „Сваровски”, обувките като на Кари Брадшоу, мега мощният мотоциклет и кандидатирането за кметица на Мадрид отпадат, така ли? Ок, искам да се върне при мен в „Порше”, на което е изписано „I love Vanesa forever” и да ми подари пръстен с диамант, колкото главата му! Или поне моята.
"Вържете конеца около свещта и я запалете". Това с паленето много го владея, питайте сестра ми.
„Изречете на глас 3 (три) пъти „Върнете се при мен положителни мисли. Помогнете ми да си върна любимия”. Ама, що ми е толкова смешно?
„Завийте свещта в бяла кърпичка”. Колко бяла трябва да е тая кърпичка? Имам карирана, розова и жълта? Има ли проблем?
„Потопете завитата свещ в съд със светена вода”. Имаме си такава вода. Вие какво си мислите? Че сме някакви аматьорки ли?! Лично съм я просила преди седмица от църквата до нас. Възрастна женица ми я наля внимателно в пластмасовата бутилка и ми пожела „Всичко хубаво”. Да знаех какво ще ми дойде до главата, па да я бях попитала тогава дали е наясно с тези работи – магиите? Можеше да каже някоя нейна рецепта. Ох, не... Ако беше предложила магия, за която трябва да варим кокоши зъби, еделвайси от планината и очи на паяк-нестинар... Айде, за*би!
„Дръжте свещта във водата 3 (три) дни, като всяка сутрин отпивате по една глътка“.Виж сега, драга ми Афродита, аз мръсна вода няма да пия, ако ще и двеста свещи за сливане да си ми потопила вътре. Ако не измислиш по-хигиенизиран начин, ще си остана сингъл и занапред!
„На третия ден, хвърлете свещта в течаща вода и назовете 3 (три) пъти фразата „Отварям сърцето и душата си за теб, приемам те обратно!” Така-а. Първо, нямам наблизо река, а за една свещ до Искър-а няма да трамбовам! Второ, той тези неща си ги знае, казах му ги при последния ни разговор преди 2 месеца. И трето, аз не мога да накарам някого да ми отговори в скайпа и да спре да ми се сърди, камо ли да връщам друг със свещи и панделки!
Тегля и аз една на магиите, сливанията и връщанията и се пльосвам обратно на фотьойла. Айде сега, Цвете, взимай си свещите, книгите и маг Афродита и ме остави да си догледам филма!
http://vanesa83g.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/05/04/prilojna-magiia.949535

(Статията е публикувана за първи път във vanesa83g.blog.bg, на 04.05.2012)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако нямаш какво хубаво да кажеш, просто замълчи :)