Здр! Гепи ме ;)

Както се разбрахме по-рано – вече съм самотна. Като кукувица. Затова реших да си направя регистрация в сайт за запознанства. Не да си търся приятел, партньор или квото там му казвате. (да вървят по дяволите вече всички мъже и познанството им!) От чисто любопитство го направих, а и за да се обогатя евентуално по темата „Сингъл лейди – начин на употреба, нежелани реакции при предозиране”.

При регистрацията искат снимка. Като в казиното на „Радисън” – без фото няма тото! Гледам участниците в сайта наслагали едни разголени фотоси, провокативни, на различни части от тялото си... Викам си „И аз ще сложа. Нема да се цепим от колектива, нали...” Явно сега така е модерно.

Качвам снимка по лятна дантелена нощничка, щото за съжаление досега не се бях сещала да снимам различни територии от тялото си в близък план. Голям пропуск, за което си взимам бележка.

Следва да заявиш какво търсиш. По принцип търся още по-голяма дупка, в която да изпадна след раздялата си, а вчера си търсех и обувки тип „поп фолк звездЪ”, но поради липса на такива графи, отбелязвам „просто да убия време” и „дискретна връзка”. Що да е дискретна, не знам. И що да е връзка, пак не знам. Но го отбелязвам.

Описвам себе си, като слагам ченгелчета на „забавна”, „лъчезарна”, „учтива” и „капризна към храната” и вече съм горд притежател на профил.

Половин час по-късно осъзнавам, че това всъщност е сайт за секс. Тоест търсиш секс, намираш секс. (в най-добрия случай). Стреснато посягам да си изтрия профила и се оказва, че на първо четене е невъзможно. Викам си „Ми, кво пък! Като съм се хванала на хорото, ще го играя докрай! Просто ще стъпвам по-ситно.”

Запасявам се с купа чипс, кутия цигари и 2 чаши поизветряло бяло вино и с треперещи сетива започвам да навлизам в тайнствените дебри на сайта за секс запознанства.

За 2 часа събирам около 115 писма. В началото чинно и възпитано се опитвам да отговоря на всяко – пиша името си, квартала, височината, размер на чашката на сутиена... Обаче те изскачат все нови и нови. И различни. Чета и се изумявам, изумявам се, но чета. Не се смятам за задръстена, но не подозирах, че съществуват толкова незадоволени хора. Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

Бързо стоплям, че никой не ми пише, за да ме пита какво е мнението ми относно поредния негативен доклад на ЕК за съдебната ни система. Всички искат секс. Но това не ме притеснява никак, защото вече съм голяма и знам, че предложението „Ела у нас да гледаме филм” , не е задължително да включва пуканки и DVD с „Казабланка”( с Хъмфри Богарт).

Както казах, поканите за сексуални удоволствия са различни. И изумителни.

Например, един с вид на току що излязъл от „Алкатраз” индивид, ми вика: „Искаш ли да ми го видиш?” Кое, питам аз. Той ми пише „Е, как кое?!” Шах с пешката и двата коня! Въпросът „Искаш ли да ми го видиш?” не винаги е толкова еднозначен, колкото си мисли тоя. Например, когато приятелката ми отиде при Цвети, нейната маникюристка, след това ми звъни и ме пита :”Искаш ли да ми го видиш?” И аз ясно знам, че става въпрос за яркочервен лак с чертички и лулички по ноктите й...Може пък и въпросният пич да ходи при  Цвети и да иска да МУ го видя. Френския маникюр. Не знам.

Следващият пък ми пише: „Колко?” Колко какво?! Колко са звездите на небето (заклевам се, не знам, ебаси!), колко пари имам в личната си сметка (и това не знам, апропо), колко часа съм чакала на светофара пред Софийския? Пак ми липсва уточнение и аз отговарям с простото „Не знам”. А той: ”Давам 100”. Тук вече ми просветва-а! Момъкът има предвид емблематичното фолк парче „100 кила ракия давам, само да те притежавам”. Отказвам. Щото не пия ракия. Баща ми също. Виж, ако беше предложил „Мартини” или поне швепс...

Има и върли фенове на т.нар. „еротичен чат”. Не знаех какъв е елементът на еротика в него и какво точно се изисква от участниците. Реших да пробвам. Избрах симпатичен младеж на 23г. от Бургас, подписал се „NЕ_NASITEN_. Имаше още една част към името,  но няма да я дописвам, че не разполагам с червената точка на Слави.

Включвам камерата, симпатягата ми драсва едно „здр, бейби” и си сваля боксерките. „Твой ред” е вика. А-а, схванах! Това е като едно време при голите новини – реплика, сваляш дреха, реплика, сваляш дреха... Ама аз и това отказвам. Щото току що си облякох нова пижама. И не съм й се нарадвала. Искам да си я чувствам. Пиша на ненаситния „Двждн, бейби” и затварям чата.

Не липсват и клишетата. Цитирам ги дусловно: „Zdravei mnogo krasiva i seksapilna dama straxotna si”, “dobar ve4er Krasota i sexapil”, “neveroqtna si mila”, “nai nakraia davidq ne6to krasivo tuka”. Има и по-обикновени като „привет, бонбон”, „здравей, красавице” и „какво си правиш, прелестна?”, обаче задължително придружени с емотиконки (по 7-8 на брой) на цветя, целувчици и езичета. Едно време приятели ме черпеха с виртуална бира във Фейсбук. И ми идваше да им фрасна един. На тия виртуални цветари и целувачи – също!

Има и фетишисти. Един иска да ми смуче „розовите пръстчета на крачетата”. Не ща, щото ако се окаже, че после трябва да връщам жеста, не ми се мисли. Друг иска да го гледам как мастурбира. Мерси, пич, аз си имам цифрова с 2 порно канала, при тва сега с гратисен период от 3 (три) месеца. Трети пък иска да ми плаща да се гледаме. Не съм много добре финансово, лесни пари са, ама кво да си гледаме?! То, ако сме много убави, нема да сме в тоя сайт!

Любимото ми писмо е на някакъв, който ми писа „Искаш ли да видиш италиански к...?” Виж сега, манджаре, с изключение на чернокожите, чиито к... са тъмни (черни) и според бедния ми опит с порното – доста големи, надали ще ми покажеш нещо, което да не съм виждала! Италиански, френски, испански к... - има ли някаква разлика? Да не би твоят да крещи „Forza, Milan!”  или да приготвя равиоли? Айде, мерси, дръж си го.

Писаха ми и две мацки. Едната, от които страшно симпатична. Като я видях, за миг се превърнах в колегата си Ники и си казах „Леле, бате-е, тая колко секс ше отнесе!” Искали само да си общуваме, било им скучно, разочаровани са от живота (а и двете са по на 19) и търсели  утеха. Да бе да...тия вафли съм ги яла. „Нищо не искам от теб, само да сме приятели”, пък после „Ти няма ли най-накрая да ми пуснеш?!” Съветвам ги да излязат да си купят сладолед и нова блузка и да не се занимават с еротични чатове.

Отчайвам се. Цялата тая работа със запознанствата излиза извън контрол.

Викам си – в мен ще да е проблемът. Може би снимката ми провокира такива мисли у хората. Хубаво еротичен сайт, ама защо всички ми говорят, сякаш  друга работа си нямам и толкова съм го закъсала, че ако не са те, аз секс през живота си няма да видя?!

Смених снимката и сложих едно спящо кученце. Никой повече не ми писа.

Викам си – в мен ще да е проблемът...

Без щастие мога, без теб - не!

Не мога да продължа напред. Без щастие мога, без теб - не!

* Текст в клипа: Евгения Георгиева, Adele - Someone like you

Музика: Adele - Someone like you

Снимки: Личен архив на авторката и Интернет

Из мемоарите на една бивша

От половин година насам вече рилейшън статусът ми е „бивша”. До преди 6 години не знаех какво значи да бъдеш нечия бивша. Защото не знаех какво значи да бъдеш и нечия настояща.

Гмурвах се за първи път в морето на сериозните взаимоотношения. Които не се изчерпват само с „Айде, утре ще се чуем”. И с целувка до отворената врата на колата.

Имах връзка. И то от тези дългите, сериозните, задълбочените. С всичките й там екстри като съвместно съжителство, будене сутрин с целувка и „Какво искаш да си сготвим за вечеря?”

Първо беше розово. После взе да синее. Накрая почерня. Досада, физиономии и неизречен гняв. Исках да избягам. На сутринта отпъждах тази мисъл като досадна муха.

Бягах. Връщах се задъхана. Обиждах. Извинявах се разплакана. Късах снимки. Залепвах ги внимателно. Чупех чаши. И купувах нови. Крещях „Върви си!” Молех да се върне.

Тръгвахме си доста пъти един от друг. И се връщахме също толкова пъти. Обичахме се. Аз него. Той мен. Аз неговия смях. Той - сълзите ми на тъжни филми. Аз неговото силно его. Той - магарешкия ми инат. Прощавахме си. И хващахме ръцете си отново.

Познавахме се така добре. Аз знаех какво не яде. Той знаеше че винаги ми е студено. Аз знаех как пие сутрин кафето си. Той знаеше, че не обичам да ставам рано. Аз знаех любимата му песен. Той – любимия ми филм. Обичах да му правя „иглички” на косата. Той да роши моята.

Знаехме как да се разсмеем. И как да се разплачем. Знаехме какво ни радва. И какво ни изнервя. В началото се борехме заедно с живота. Накрая се борехме един срещу друг. Животът стоеше настрани. Уплаши се от злобата, която изляхме помежду си.

Разделихме се. Завинаги. Точно преди 6 месеца, 4 дни и 2 часа. Броя ги. Пресмятам ги и се питам още колко ще издържа, преди да рухна окончателно.

Разделихме се. Омразата беше толкова силна, че се питах дали изобщо някога е имало любов. Крещяхме. Аз плаках. Чупехме. Аз пак плаках. Разделихме си мебелите, уредите и лъжиците. Аз плаках още...

Общата квартира вече не е обща. Той е там, а аз съм тук. Общите спомени вече не са общи. Той иска да ги забрави, а аз да си ги спомня по-силно. Общите вещи вече не са общи. Аз имам скрин, а той пералня. Общите снимки и те скъсани наполовина – аз пазя моя образ, той – своя.

Сама съм. Не че преди не съм била. Но свикнах да не съм. Свикнах някой да ме завива с още едно одеяло сутрин, да ми прави принцеси, да отбие на околовръстно, за да ми откъсне люляк. Свикнах да посрещам някого, да се хвърлям в прегръдките му и да го питам как е минал денят му. Свикнах да придърпвам към себе си завивката. Да споря чий ред е да измие съдовете. Да се сърдя, че пак е забравил, че е 8-ми март... Свикнах някой да ме нарича „милото ми”, да ме целува за довиждане и да разчита да разкодирам как функционира пералнята.

Свикнах да ми напомнят, че съм обвързана, когато държа да изчезна за уикенда до морето. Или ако някой симпатяга ми поиска телефонния номер. Свикнах да изричам фрази като „О, не, не мога, ще ми се разсърди...” и „Тръгвам си, че пак ще има чупки и стойки!”

Трябваха ми 2 години да свикна, че вече съм обвързана. Сега не знам колко са ми нужни, за да се примиря, че вече не съм...

Плановете! Ах, плановете... Големи и захаросани. Пропаднаха с гръм и трясък. Аз не влизам вече в неговите. Той остана някъде далече в моите...

Когато останах сама, крещях на целия свят, че ме боли. Всички казваха „Горе главата!” и „Ще ти мине”! Не ми минава. Даже повече ме боли. Всички ми говорят, сякаш има готова рецепта за лекуване на любовна мъка. Кажете я, дано ми мине! Пробвах всичко! Дори и да си причиня амнезия.

Плаках много. Сега плача още повече. Страдах до болка. Сега страдам до безумие. Исках да върна времето назад. Сега ми се иска изобщо да не се бях раждала. Исках да вия от мъка. Сега си вия на спокойствие. Исках някой да ме разбере. Сега не ми пука.

Обиждах приятели, мразих, изоставях. Семейството ми ме търпи все още.  Аз себе си – не.

Животът продължава. Вярвам ви. Сигурно сте прави. Как е вашият живот, между другото?

За него продължи. Нова връзка. Нова ръка, която да го гали. И нов човек, чиято усмивка да обича. Дали тя обича да й рошат косата? Ако не – аз предлагам своята. Ако не му пречи...

За мен също продължи. Физически все още дишам, а отвътре съм студена. И сърцето ми не е разбито, то направо е изтръгнато.

Учих се да бъда настояща. Сега се уча как да бъда бивша.

Сигурно в момента съм нечия бъдеща. А аз не искам. Защото, когато станах настояща, изпитах най-вълнуващите и светли чувства в живота си! Когато станах бивша, светът ми се срина. Буквално.

Научих се да бъда сантиментална. Затова един съвет – прегърнете човека до себе си и ако трябва го завържете, за да не си тръгне никога от сърцето и живота ви. Дори и настоящи с нацупени физиономии е по-добре от бивши с разкапани нерви.

Ще сложа тук линк към една от малкото неунищожени наши снимки. Бивши. Струва ми се, че на нея все още се обичаме. Какво, по дяволите, се обърка?!

Сега ще ставам. Имам да плача...

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=108714842479183&set=t.100000220037609&type=3&theater

Триумф на българските сериали или провали?

Когато бях ученичка, имаше бум на мексиканските сериали. 80% от женското население на България бързаше да се прибере след работа, за да не изпусне поредния епизод на „Касандра”. 

Да гледаш сапунен сериал беше адски модерно и полезно – като седнеш на кафе със съученички ( когато спестите 5 и 6 час, щото...айде, стига с тва училище, бе! То па цел ден!), имате чудна тема за разговор. „Гледахте ли снощи как тая излъга оная, че оня не я обичал?” (излишен въпрос, щото много ясно, че сме го гледали!) И се почва едно обсъждане, едни залози за изхода от създалата се ситуация. 

След мексиканските дойде ред на португалските, бразилските, които не се отличиха с особена индивидуалност. Не знам защо си ги причислявахме към мексиканските и това е.

После тв пространството беше залято с турски сериали. „Аман, чоджум!” ми идваше да кажа, защото нито имах време и желание да ги гледам, нито пък да ги обсъждам на по кафе. 'Дет се вика – стана ми байгън от тях!

Звездите от "Стъклен дом"

Дали от внезапен порив на патриотизъм или от чиста осъзнатост, че българското кино трябва да претърпи възродителен процес (щото аз не, че не обичам да гледам как Парцалев се прави на маймуна или как Тодор Колев се сгодява за богаташки щерки, ама все пак...), родните кинорежисьори се заеха с т.нар. „серийно производство на сериали”. 

Unlike

Не искам да звуча антибългарски, обаче и нашите сериали не се отличават с особена оригиналност. Да вземем например, „касовите хитове” „Седем часа разлика” и „Стъклен дом”. Сюжетът се върти около няколко семейства, живеещи далеч над средната класа в България. Лъскави лимузини, охрана и съмнителни бизнеси. Отвличания, подкупи, далавери. Ок, разбирам, че отразяват мутренската действителност в държавата. Но подобни екшън сценарии ми идват малко в повече. 

Бледата имитация на американските трилъри за пореден път затвърждават съмнението ми, че фантазията на българските киноведи е изключително бедна. Да не говорим пък, че повечето си вършат работата през просото и не изпипват докрай нещата. Във Vbox може да потърсите доста за гафовете в тези два бг сериала. Или пък просто гледайте внимателно – сами ще откриете такива. Ето аз например открих в тазвечершния епизод на „Седем часа разлика” (11.03.) – Мая е в Америка, където се крие. Освен вуйчо й и Цвета, друг не знае каква е, що е. И къде е. Но майката на Тео – госпожа Стефанакова, й се обади по телефона да я пита как е синът й... А Мая каза: „Звънят ми от България.” Явно съществува вече някакъв телефонен указател и на мобилните номера, за който аз не знам. Или ако искаш да намериш някого – неизвестността на номера му не е никакъв проблем! Ето ви моят фаворит в гафоветеhttp://vbox7.com/play:5c6992962b.

Радина Кърджилова е един от малкото таланти в сериала

Актьорската игра също буди известни съмнения в таланта на българските натфизчии.( в случай, че все пак са завършили Академията, щото напоследък стана модерно участието на фолк звезди).

Призът ми за най-много некадърници в един сериал печели „Стъклен дом”. Първата, която попада под словесния обстрел, е Елена Петрова, в ролята на Боряна Касабова. С цялото ми уважение към красотата й, но най-добре да се снима в безсловесни реклами, отколкото да се пъне да имитира някаква актьорска игра.

Калин Врачански – гледала съм го във филма „Още нещо за любовта” (2010) и повярвайте ми, играта му там няма нищо общо със „Стъклен дом”. Когато го гледам в сериала, ми идва да изкрещя: „Кой, по дяволите, ги учи да се държат така  инфантилно?!”

Смехът на Яна Маринова  и цялото й участие в сериала, са по-изкуствени от бюста й.

Ролите на Хари и Алекс пък (Явор Бахаров и Луиза Григорова) идеално биха могли да бъдат изиграни от средностатистически гимназисти от Първа английска, например.

В „Седем часа разлика” също не остават по-назад. Играта на Боряна Братоева (Мая) е толкова потресаваща, че почвам да давам заето след всяка нейна реплика. Същото чувство ми насажда и Тодор Дърлянов (Тео). С цялото ми уважение отново, но Евелина Борисова (Светлана Стефанакова) не става нито за актриса, нито за журналист и водещ на политическо предаване. Пленителната Ваня Цветкова компенсира дървеняшкото държание и диалози на останалите.

Захари Бахаров е награден за ролята си във филма "Дзифт"

„Под прикритие” – тази продукция е заснета поне по малко по-модерен и динамичен начин. Обаче имам чувството, че целият сериал се крепи единствено на добрата игра на Захари Бахаров (който пък за съжаление е изключително еднообразен във всяка една роля). Въпреки всичко, сериалът беше закупен от водеща американска компания и ще бъде преведен на английски и испански. Няма да си кривя душата – пожелавам небивал успех! Накрая и нашата продукция да пробие навън!

Like

Българите имаме страхотно чувство за хумор. И смятам, че трябва да ориентираме българското си кино към него, вместо да се заемаме с непосилната задача да подражаваме на Холивуд и да тормозим българския зрител с дилетански екшъни.

Да оставим настрана незабравимите хитове „Господин за един ден”, „Опасен чар”, „С деца на море” и т.н. Да обърнем внимание на сериалите.

Преди години излъчваха супер забавна комедийка – „Клиника на третия етаж”. Много смях падаше с доктор Томасян, честно. Не е за подценяване и ситуационната комедия „Тя и той”, която БТВ Комеди и Фокс Лайф се редуват да  въртят през определен интервал от време.

сем. Чеканови от "Столичани в повече"

Новите български фън сериали разнообразяват телевизионната програма от насилието и задкулисните игри. „Столичани в повече” e лек и забавен. Сюжетът в него също е част от родната действителност, не е нужно непрекъснато да се пуцаме и да въртим некви милиони, все едно са стотинки. Любимите ми актьори Ненчо Илчев, Любо Нейков, Кръстьо Лафазанов и Руслан Мъйнов, потвърждават фактът, че старото поколение актьори е по-добро от новото.  Неостаряващата Стоянка Мутафова внася итински колорит в сериала. Не е за подценяване играта и на Силвия Лулчева и на новоизгрялата актриса Ева Тепавичарова. Малката Мина Маркова обаче има още много да учи, не е достатъчно само,че е дъщеря на един от сценаристите.

„Домашен арест” леко разочарова откъм игра на иначе безкрайно талантливата Татяна Лолова. А децата (дори не им знам имената като актьори) не знам откъде са ги изкопали, но добре, че имат съвсем бегли появявания в епизодите, иначе директно местя сериала в графа „Не харесвам”! Като изключим тези недостатъци, ситуационната комедия е подправена със свеж хумор и забавни ситуации.

В другата комедия „Етажна собственост” вероятно много от нас откриват своите взаимоотношения със съседите. Всеки един от нас си има в блока Джамбазов (млад пенсионер, бивш военен, който не сваля от гърба си военната униформа от носталгия по отминалите соц- времена), баба Цеца (пенсионерка, клюкарката на блока, която знае ВИНАГИ какво, къде, защо се случва), майсторът Жоро (пишман-майстор, пие много, работи малко) или Спиридонова (интелектуалка, бивша велика световнонеизвестна музикантка, която си мисли, че е нещо повече от останалите). Сериалът разтоварва и забавлява искрено.

Както споменах в началото – българските сериали заваляха като топъл дъжд над главите на зажаднелите за родно кино зрители. Обаче аз имам една препоръка – нека телевизиите да престанат с бясната си надпревара за рейтинг и спрат да бълват еднодневки. По-добре един сериал, ама да ме закотвя пред екрана и до тоалетна даже да не ме пуска, отколкото сбирщайн от евтини, скучни и недодялани експерименти. Нали, нека количеството да не е за сметка на качеството!

Българийо, по-вкусна от тебе няма на света!

Наскоро се заех с нелеката (както се оказа) задача да издиря и подредя най-известните ястия от българската национална кухня. С разочарование открих обаче, че положението с българските специалитети съвсем не стои на принципа „И ний сме дали нещо на света”. Гозбите, които смятах за чисто български, се оказаха взаимствани от други балкански и небалкански държави.

Начетох се на спорове по сайтове и форуми „българско ли е киселото мляко” и „правят ли и чехите зелеви сарми като нас”. После се позамислих и установих,че всъщност далеч не ми пука дали гърците и турците също готвят мусака, как я наричат и колко се гордеят с нея.

Защото ние наистина имаме уникална и изключително вкусна национална кухня и всякакви спорове на тема „Наша ли е, чужда ли е”, са напълно излишни. Важното е, че, когато споменем „шопска салата” или „луканка”, в съзнанието ни изплува именно нашата кухня, а не тази на руснаците, например. Имаме ястия, с които би трябвало да се гордеем и популяризираме по целия свят.

Искам да ви представя ястията, които аз смятам за емблема на нашата кухня. И които са толкова вкусни, че си сипваш допълнително, без да ти пука за укорния поглед на кантара. Грабвайте лист и химикал и записвайте рецептите. И да ме поканите да опитам как са ви се получили, не се скръндзайте!

СВИНСКА ПАЧА

Свинска пача с туршия/Снимка:recepti.ezine.bg

Не обичам пача. Изтръпвам само при вида й. Обаче е факт, че това е типично българско ястие, което поне 80% от населението ни хрупа с охота. А и като цяло ние обичаме да си хапваме всякакви карантийки. Самата пача се приготвя така: мятаме в една тенджера свински крачета, ушета и още малко свинско месце от главата, чесън, дафинов лист, оцет и варим много, много дълго. Сервира се поръсена с лют червен пипер и варени яйца за гарнитура. Ако приготвяте вкъщи този специалитет, може да не ме каните, няма да ви се обидя!

КАПАМА

Банска капама/Снимка:culinarytourism.bg

За капамата се смята, че е ловджийско ястие. И на това навежда изобилието на месо в нея (щото нали никой не ловува зеленчуци, например). Може да се приготви с мръвчици по избор - пилешко, заешко, телешко, свинско, сърнешко... На който както му е вкусно! (или каквото е отстрелял). Така известната банска капама се приготвя с кисело зеле, бекон, суджук, кървавица, телешко месо, пиле, ориз и подправки. Всичко се слага в пръстен или керамичен съд, който се запечатва с тесто и се пече 5-6 часа на много силна температура. Месцето става толкова крехко, че направо се топи в устата.

БЯЛО СЛАДКО

Снимка:fokusbokus.wordpress.com

По времето на нашите баби не е имало сухи пасти или чаени бисквитки. Така че, когато се събирали на сладки приказки по женски, домакинята сервирала към кафето бяло сладко. То се приготвя от захар, глюкоза и ванилия. Вари се на силен огън и после се бърка, за да се получи гъста гладка смес. Може да се прибави и локумена есенция. Съвсем просто ястие, но много вкусно. В интерес на истината, сладкото идва от турската кухня.

САРМИ

Два вида сармички/Снимка:ilinayorkulinarni.blogspot.com

И това ястие е турско. Но ние сме си го национализирали, дори си имаме и специален ден, на който то задължително присъства на масата ни - Бъдни вечер. Сармичките се приготвят от лозови или зелеви листа, в които се увива смес от кайма и ориз. Могат да бъдат и постни. Това е оригиналната рецепта на ястието, но в листата могат да се завият и различни видове колбаси, зеленчуци, кашкавал.

МУСАКА

Българска мусака/Снимка:vkuhniata.wordpress.com

От край време спорим с гърци, турци и македонци чии всъщност са "авторските права" над това чудно ястие. Истината е, че съставките му са различни и на трите места, така че според мен спорът е излишен. Нашата си типично българска мусака се приготвя с картофи, кайма, моркови, домати, лук и заливка от кисело мляко и яйца. Гръцката е с патладжани, канела и сос Бешамел. Турската - с патладжани, чушки и агнешка кайма. Македонците прибавят към картофите и каймата тиквички и отново патладжани. Всеки един вид мусака е вкусен, въпрос на предпочитание към продуктите.

ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ С ОРИЗ И КАЙМА

Обожавам тази гозба. Мога да изям цяла тава. Подобно на сармите, и чушките могат да се напълнят с каквото ви душа иска. Но българската рецепта отново е с кайма и ориз. Сервира се с кисело мляко. Наскоро пък изпробвах рецепта от "Кухнята на Звездев" със сос от брашно, яйца и кисело мляко.http://www.zvezdev.com/bg/recepta-id-1/#form_comment. Можете да я изпробвате и вие.

ТАРАТОР

/Снимка:forum.kulinar.bg/viewtopic.php?t=764

В Уикипедия тараторът е представен така - "вид студена супа, традиционна в българската кухня. Присъства на трапезата в страни като Република Македония, Турция, Албания, Кипър и Иран. Понякога е наричан течна салата или салата таратор, като например в Сърбия, където към таратора не се прибавя вода. Той е предпочитано ястие през летните месеци."http://bg.wikipedia.org/wiki/Таратор . Не бих могла да опиша това ястие по-точно. Приготвя се от кисело мляко, краставици, копър, чесън и смлени орехи. Сервира се в купа или халба. Незаменим приятел в жегите и чудесна притурка към мастичката на кристали или домашната ракия. А ако пък си мислите, че "таратор без краставици" е само израз, я хвърлете поглед на това.http://forum.kulinar.bg/viewtopic.php?t=764 .

ШОПСКА САЛАТА

Най-известната бг салата/Снимка: Уикипедия

"Обичам шопската салата, мастика ледена да пия...". И ние я обичаме. И си я охраняваме ревностно, тъй като отново наши съседки се опитват да си припишат заслугите за нея. Например в един форум прочетох следното - някаква мацка била в сръбски ресторант и в менюто пишело "Shopska salata - traditional Serbian salad with tomatos, cucumbers and white chese!" Ха-ха! Спомням си и друга такава гениална идея - "Мексиканска шопска салата". Да се разберем веднъж завинаги - шопите са си наши, значи и салатата си е наша! Оригиналната рецепта се състои от домати, краставици, сирене, лук, чушки и магданоз. Ето какво пише за нея и в Уикипедия:http://bg.wikipedia.org/wiki/Шопска_салата. 

КЕБАПЧЕ

Снимка:www.i-plovdiv.com

Кебапчето е характерно за българската и сръбската кухня. У нас се приготвя от свинско или говеждо месо. (тук-там и от кучешко и котешко. Шегувам се...) Неизменен спътник на селските ни събори и предизборните кампании. Вкусни и засищащи. Аз лично предлагам на българския герб, вместо лъв, да бъдат поставени тройка кебапчета с гарнитура. Отново се шегувам, разбира се..Ето ви и една героична приказка за българското кебапче - http://vbox7.com/play:c002544465

ЛЮТЕНИЦА

Снимка:www.agrocompass.bg

Редица арабски страни се мъчат да си припишат заслугата за това вкусно хапване, като го наричат с всевъзможни имена. Лютеницата присъства на нашата трапеза целогодишно, а приготвянето й е истинска традиция и удоволствие за всяко българско домакинство. Тайната е във варенето на чушки и доматки на бавен огън (на дърва), по желание могат да се добавят и патладжани. Намазаната филия с лютеница пък е невероятен деликатес. Евтина зимнина, която допълва чудесно почти всяко ястие на трапезата.

 КАТЪК

Троянски катък/Снимка:www.cuisineeurope.com

За него съм 99 % сигурна, че си е съвсем българско ястие. Не съм го срещала другаде, нито пък някакви негови разновидности. Катък или крутмач, както още се нарича, е млечен продукт, получен чрез заквасване на овче мляко. Ако му се прибавят печени чушки или кисели краставички, се получава перфектно мезе за домашната ракийца. 

БУРАНИЯ

Бурания със зеле, ориз и праз/Снимка:www.gotvetesmen.com

Бураниите са вкусни български манджи, които нямат нищо общо помежду си. Как така ли? Те могат да се приготвят с кисело зеле и ориз, с фасул, със спанак или пък с кисело мляко и печени чушки. В един форум четох, че буранията всъщност е супа от кисело зеле и месо, а в друг - че е смес от биволско кисело мляко или катък, печени чушки и чесън... Както се казва - всеки да си го разбирам както иска. Ето ви две различни рецепти за бурания, а вие пък може да измислите и трета разновидност на гозбата.http://nojivilichka.wordpress.com/2007/09/29/burania-po-loveshki/ и http://slowcooker.bg/recipes/2012/03/бурания/. Специално втория начин за приготвяне аз много го уважавам и похапвам с удоволствие. Но вкъщи мама му казва "китайска мусака", нямам представа защо.

ЩИРНИК

Снимка:www.snimki.receptite.com

Представлява нещо като баница. Приготвя се от зелени листа според сезона (спанак, коприва, киселец), лук, свинска мас, магданоз, яйца, кисело мляко и кори. Ястието е изключително популярно в Габрово, Трявна и Дряново.

БЯЛ МЪЖ

Това е старинно овчарско лакомство от Троянския край. Приготвя се от прясно сирене, брашно и мед. Прясното /неосолено/ сирене се натрошава на ситно и се разтопява в тиган, докато пусне масло. Бърка се с лъжица и се сипва по малко брашно, докато се сгъсти. В готовия “Бял мъж” се прибавят 2-3 лъжици пчелен мед или захар. Ястието се поднася топло. Рецепта - http://www.staraplanina.org/bg/kuhnia.php

  Ето и още няколко вкуснотии, които смятам за типично български. Дори и да имат еквиваленти по света, в България се приготвят по най-вкусния начин:   

                История на киселото мляко -http://yogurt-milk.com/кисело-мляко/ 

Бяло саламурено сирене/Снимка: www.pibg.com   

Българска погача

Устата ми се напълни със слюнка, докато пишех тази статия. Оставям ви. Отивам да се глезя на мама да ми сготви едни пълнени чушчици или мусака. А вие помислете какво според вас съм изпуснала от българските ястия и ми пишете :)  Може заедно да скалъпим втора част на материала :)

Дамски панаир на суетата

Знаете кой е най-добрият приятел на  жените, нали? Готварската печка, друг път, господа! ДИАМАНТЪТ! Той е най-предпочитаната компания от жените, както „сам”, така и в комбинация със злато или платина. И тъй като март е месец на нежната половинка от човечеството, ще се поглезим подобаващо и ще посипем със златен и диамантен прашец няколко иначе обикновени дамски принадлежности и аксесоари. Господата да си водят бележки...

ДИАМАНТЕНО ВЪЛШЕБСТВО

Диамантената огърлица безспорно е страхотен подарък за всяка жена. Все пак не е зле да разчупим малко нещата и да поръсим камъчета и другаде. Например върху мобилния ни телефон.

През 2009г., на поредния Панаир на милионерите, бе представен модел телефон на GoldVish, изработен от 18-каратово бяло злато и покрит с 120 диаманта. Уникалният апарат вече има сертификат от Книгата на рекордите Гинес за най-скъп телефон в света. Нормално – и аз си мисля, че да дадеш 1 милион евро за мобилен телефон, си е направо...рекорд!

Искате да ни подарите нова мишка за компютъра? Ровите из каталозите – безжична, розова, с пухчета, с мустачки, без мустачки. Скука-а-а! Ако искате наистина да ахнем при вида на подаръка си, доверете се на швейцарската компания Pat Says Now. Тя е измайсторила най-скъпата и вероятно най-красивата компютърна мишка в света – изработена от бяло злато, а отгоре й е „изрисувано” цветенце от 59 диаманта. Цената? Само някакви си 20 000 долара.

Неразделна част от тоалета на всяка жена с 5 букви? Точно така – чанта. Добре, добре, знаем какво винаги липсва в една дамска чанта. Само, че  на никоя от нас няма да й пука, ако аксесоарът ни е покрит със скъпоценни камъни.

Снимка:www.ladyzone-bg.com

Японският ювелир Гинза Танаки е изработил кокетна дамска чантичка от платина, украсена с 2 180 диаманта. Господа, какво са 1,6 милиона долара в замяна на доживотната ни любов към  вас?

Снимка:mediaipodmp3.blogspot.com

Към чантата чудесно би ни стояла и златна рокля с ефектен воал. Роклята струва около 250 000 долара и е изработена от същия  талантлив бижутер.

Какво е тренировката във фитнеса или парка без релаксираща музика? Нужен ни е МРЗ плейър или още по-модерният - iPod. Цените на обикновените такива варират между 150 и 200 лева. Но ще бъдем изключително атрактивни, ако извайваме фигурата си, "придружени" от един наистина бляскав вариант на музикалното устройство. Това е iPod Shufle, инкрустиран с 430 диаманта и изработен в швейцарско бижутерско студио. Цената му е 20 000 долара.

За несравнимия iPod ще ни трябват и резервни слушалки. Обикновените никак, ама никак няма да подхождат на музикалното ни украшение. Нужни са ни мини аудио слушалки от колекцията "DEOD Diamond" на дизайнера Томас Хелиердал. Корпусът им е изработен от специална титаниева сплав, за да не дразни кожата. Диамантите по тях са над 100 и предлагат избор от 5 различни цвята - жълт, черен, розов, бял и коняк. Цената на комплекта е около 10 000 долара.

Снимка:men.hotnews.bg

Върхът на черешката в подаръците обаче ще бъдат диаманти от нашето собствено...ДНК! Компанията "DNA2Diamonds" създава диаманти от ДНК, извлечено от животинска козина или човешки косъм. С помощта на иновативна технология, ДНК-то се извлича от клетъчната структура на косъма. В продължение на около 2 месеца, специалистите на  "DNA2Diamonds" превръщат извлеченото  вещество в най-чистия диамант. Всеки от получените камъни е уникален като отделния индивид. Цената на неповторимия диамант варира между 2 и 18 000 долара.

ЗЛАТНИ ВРЕМЕНА

Обожаваме диамантите, но по никаква причина не бихме обърнали гръб и на златото. То също би могло да придаде изящество и стил на вещите ни.

Защо не започнем с чантата ни за лаптоп? Японската  компания "Zeus Computer|" предлага на пазара златни чантички за компютър, модел "Марс". Цената им  е 570 000 долара. Чантичките могат да бъдат украсени и с брилянти. Предлага се модел и от платина. 

Снимка:www.kontinenti.com/

Обожаваме шоколад. Вманиачени по разни диети и митове за пагубното му въздействие върху фигурата ни обаче, рядко си позволяваме консумацията му. Вкусването на шоколад е истински празник за нас, който може да стане още по-бляскав, ако ни заведете  в ресторант "Masa" в Ню Йорк и ни поръчате най-скъпия десерт в света. Той представлява шоколадов сладолед, приготвен от 28 редки вида какао, залят със сметана и покрит с 23-каратови златни прашинки, подходящи за консумация. След като си го хапнем с наслада, ще ни позволят да задържим златната чашка и лъжичката, с която се сервира, както и златната дамска гривна, закачена на чашката. Хм, за цена от 26 000 долара би следвало да е така...

Снимка:www.hometone.com

Няма жена, която да не е робиня на луксозното бельо. Бутиците се надпреварват в предлагането на красиви и скъпи модели. Но ние искаме това - оригинален златен сутиен, декориран с диаманти. Представен е за първи път на модно ревю в Сеул през юли 2009г. Моделът е оценен на 1,9 милиона евро. Не изглежда никак удобен, но нашата максима е "Красотата изисква жертви!"

Когато се събираме на сладки приказки по съседски, се стараем да направим най-ароматното и вкусно кафе, с което да почерпим гостенките си. А представете си само какво впечатление ще нправим, ако приготвяме ободрителната напитка с помощта на компанията "Capresso" и нейния разкошен златен модел кафе машина "Empressa F9"! Цената от 2 800 долара е малко височка за "кафеварка", но пък ще бъдем най-добрите домакини в квартала!

Господа, дадохме ви цял набор от идеи как да ни накарате да се чувстваме неповторими и обичани през най-женския месец от годината. Развържете кесиите си и ни зарадвайте с поне едно от посочените предложения. Повярвайте, ще ви бъдем безкрайно, безкрайно благодарни!




(Първа публикация на статията - брой Март 2010 на сп.BGBusiness Review, тематичен раздел "Стил", рубрика "Лукс". Тук се публикува със съкращения и изменения от страна на авторката. Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки - Интернет.)