Поглед от орлово гнездо - Си Ен Тауър в Торонто

Когато чуя името "Канада", първото, за което се сещам, е кленов сироп. Не че съм го опитвала, просто обичам сладко. А щом е сироп - значи е сладък. После в съзнанието ми започват да се сипят тихо листенца от кленово дърво ( от него се приготвя кленовия сироп - проверих го.)

След като прилежно събирам разпилените листенца в главата си (нека да пазим чистичко), давам път на третата асоциация, предизвикана от споменаването на северноамериканската държава, а именно - Си Ен Тауър. Гордо издигащата се на 553 метра височина комуникационна и наблюдателна кула, е запазена марка на Торонто и символ на Канада, неотстъпващ по никакъв начин на сиропа и листенцата.

Цели 31 години след построяването си, Си Ен Тауър е най-високата свободно стояща постройка в света. През 2007г. е надмината от Бурж Халифа (бивш Бурж Дубай). Утешението за кулата в Торонто е, че тя остава най-високата сграда в западното полукълбо. Освен това я "уредиха" и сред седемте чудеса на модерния свят. Не е никак малко.

Нека разберем "що за птица е тази кула!" Който се страхува от високо, да си седи кротко в подножието й.

В началото зад инициалите Си Ен (CN) стои името на железопътната компания, построила кулата - "Канейдиън Нешънъл". След няколко бизнес маневри, железопътният гигант  прехвърля постройката на "Канада Лендс Къмпани" - федерална компания за недвижими имоти. Местните жители изключително държат да запазят старото име на кулата (за известна доза недоволство от страна на "Канада Лендс"), така че днес абревиатурата Си Ен Ти означава Canada National Tower (Канадската национална кула).

Чутовната постройка отваря вратите си за посетители на 26 юни 1976г., макар официалното й откриване да се състои на 1 октомври. Разходите по строежа възлизат на около 63 милиона канадски долара и са възвърнати в рамките на 15 години.

Идеята за Си Ен Тауър датира от 1968г. В "Канейдиън Нешънъл" са завладени от желанието да построят голяма телевизионна и радио платформа, която да обслужва района на Торонто. Втората цел на жп компанията е по този начин да демонстрира мощта на канадската индустрия - и в частност своята собствена.

Идеята е приета, плановете се развиват постепенно и през 1972г. проектът получава официално зелена светлина.

По онова време Торното е скоростно развиващ се град и в главната част на центъра му само за няколко години изникват като гъби голям брой небостъргачи (най-известният от тях е Фърст Канейдиън Плейс). Издигането им затруднява излъчването на телевизионни и радио предавания в централната част на града, тъй като сградите отразяват сигналите.

Ключът към разрешаването на сложната ситуация е антените да бъдат издигнати над сградите, а това начинание изисква построяването на кула с височина над 300 метра.

Първоначално се предвижда кулата да представлява триножник, състоящ се от три независими цилиндрични "колони", свързани помежду си на различна височина. Търсенето на дизайн на кулата еволюира в сегашния й вид - основната й част представлява куха хексагонална основа, включваща 6 асансьора, стълбища и електро- и водопроводни връзки. Върху всичко това се кипри 102-метрова метална антена, излъчваща телевизионни и радио сигнали. 

Зоните за посетители са две: платформата на главното ниво (известна в миналото като Скайпода) и по-висока платформа, наричана преди десетилетия "Космическата платформа". Специално за втората "виновник" е един от инженерите, нает за строежа на кулата. Той смятал, че посетителите биха платили допълнително, за да погледнат от по-високо. И е бил много прав! Освен това по онова време всички били наясно, че кулата е дала сериозна заявка да се превърне в най-високата сграда в света.

"Скайподът" е втората по височина обществена платформа за наблюдение в света, отстъпваща единствено пред Шанхай Уърлд Файненшъл Сентър. В ясни дни гледката се "разстила" на разстояние почти 120 км, до град Рочестър в САЩ, от другата страна на езерото Онтарио. Може да се забележи и мъглата, издигаща се от Ниагарския водопад или бреговете на езерото Симко.

Главното ниво е на седем етажа. Стъкленият му под е направен от термично стъкло и издържа на натиск 4,100 килопаскала. (това много ли е?) Гледката е наистина възхитителна. Секунди, след като е минала хигиенистката и е лъснала изключително прецизно подовете, в теб се насажда чувството, че ходиш по...въздуха. Много от ентусиастите обаче получават акрофобия, поглеждайки през него от 340 метра височина. Лично моята фантазия е достатъчно развинтена, така че ако се озова там, задължително ще започна да си представям пукнатини и процепи, през които да полетя с 200 км/час към Майката-земя! За обхванатите от безумен височинен страх, препоръчвам да изпият чаша чай (с кленов сироп)  в кафенето "Хорайзънс", разположено на същото ниво. А ако пък положението е по-критично, могат да обърнат няколко аперитива за кураж в ресторант "360". Той се върти и прави пълен оборот за 72 минути. Хм, всъщност като се замисля, като че ли комбинацията от акрофобия, алкохол и въртящо се на 351 метра над земята сепаре...не е много удачна. Ама вие си знаете.

До главното ниво се стига посредством високоскоростните асансьори. Изкачването с тях става за минута. Веднага бързам да предупредя, че подобен тип асансьори не се препоръчват за бременни жени и за хора с проблеми във вестибуларния апарат. Стълбищата пък са предназначени единствено за аварийни изходи и биват отворени за посетители само 2 пъти в годината за благотворителни събития. Тогава доста самаряни леят капки пот по металните стълби, надъхвайки се с мисли от сорта на "Правя го за децата!", "Правя го за бедните!", "За канадската гъска и кленовия сироп!"...

Естествено, че са поставени и рекорди за най-бързо изкачване. През 1989г. Брендън Кенной, полицай от провинция Онтарио, се изстрелва по 2000-те хиляди стъпала само за 7 мин. и 52 сек. А през 2002г. канадският олимпийски и параолимпийски шампион Джеф Адамс, изкачва стълбите със специално проектирана инвалидна количка за по-малко от 15 минути.

В миналото Си Ен Тауър е осветявана през нощта чрез лампи с нажежаема жичка, но през 1997г. те са заменени със светодиодни, заради по-евтината им и лесна поддръжка. Кулата мени своята схема на осветление по време на празници или важни събития. По време на миграционните процеси на птиците през пролетта и есента, светлината трябва да бъде спирана, съгласно доброволната програма Fatal Light Awareness. Причината е, че ярките светлини се превръщат в капани за нощните мигранти, които ориентират полета си към светлината и заслепени се блъскат в кулата. Други пък обикалят около лампите до пълното си изтощение...

Безопасността на хората в кулата също е подсигурена. Взетите мерки свеждат до минимум например възникването на пожар на територията й. По-специално властите посочват - кулата е изградена от огнеупорни материали, чести и строги проверки на сигурността, 24-часова система за наблюдение, два огромни водни резервоара, разположени на върха, които се пълнят автоматично и забраната за ползване на газови уреди в кулата.(включително и в ресторант "360").

Канадската национална кула вече почти 4 години не държи палмата на първенството сред исполините в света. На всичкото отгоре съществува и реална опасност да й бъде отнет златния медал в категорията "Най-висока телевизионна кула", заради строежа на съоръжението "Небесно дърво" в Сумида, Япония. Но! Какво като няма да бъде най-висока, широка, дълбока и прочее? Важното е, че Си Ен Тауър няма да престане да бъде известна, красива и посещавана от над 2 милиона туристи годишно. И седмо чудо на съвременния свят.

(първа публикация на статията - брой Юни 2010 на сп. BGBusiness Review, тематичен блок "Стил", рубрика "Чудеса"; тук се публикува с малки съкращения и редакция от страна на авторката! Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки:Интернет)