понеделник, февруари 13, 2012

Свети Самотин

Студ е. Студ. Граничещ със Сибир и Ледниковата епоха. Сняг е. Сняг. Вали си през ден-два, да е сигурен, че ще остане...


Това обаче по никакъв начин не смущава амбулантните търговци в столицата да опънат пластмасовите масички и да наредят върху тях всевъзможни фигурки на амурчета, валентинчета, ангелчета и сърчица...


Да-а... Днес е Св.Валентин. Празника на влюбените. Денят, в който съпругът се прибира по-рано от работа, стиснал в ръка китка поомърлушени хризантеми. Денят, в който съпругата се суети 5 часа в кухнята, намазва устните си с розово червило и капва 2 капки парфюм зад ухото си.


Денят, в който женените от 15 години правят секс, а младоженците – див секс.


Денят, в който 20-годишен студент обикаля паникьосан МОЛ-овете в търсене на Идеалния подарък, а неговата възлюбена въздиша пред приятелките си :”Оффф, дано да ме е разбрал като намекнах, че харесвам злато...”


Денят, в който на всяка самотна жена (демек – НЕомъжена, НЕсгодена и като цяло НЕобвързана) й идва да си пререже вените, бърше сълзите си с листа, на който току що е написала сърцераздирателна поема и не спира да се тревожи дали някога ще срещне и тя своя мъж в живота.


Денят, в който дори Ал Бънди целува съпругата си Пеги.


Масова истерия. Хвърчат червени панделки, резервации за ресторанти и картички с любовни послания...

Истерията по този католически празник започва поне 2 седмици по-рано. Сайтове за колективно пазаруване ти предлагат да посрещнеш Св.Валентин на брега на океана/на кораб в Средиземно море/на палатка в Тамбукту...


Магазините за мобилни телефони вадят тежката артилерия и те примамват с оферти за „2 карти, които говорят неограничено помежду си, за теб и за любимия...Вземи само сега и 2 телефона безплатно!”


Витрините на "Витошка" почервеняват от празнична украса, а заведенията се надпреварват да рекламират „Свети валентинското” си меню...


Никога не съм харесвала този ден и винаги съм се чудела защо, аджеба, трябва да има специален ден, за да кажа/докажа на някого, че го обичам! Нужни ли са безкрайните приготовления, масата похарчени пари, за да докажеш на света, че си влюбен и че някой кара сърцето ти да тупти с бясна скорост? Какво правим през другите дни? Караме се кой да изхвърли боклука и дори не си пожелаваме „Лека нощ!” Но кацне ли датата 14 февруари... – „Ти си моята любов! Благодаря ти, че те има! Обичам те...” Не е ли малко лицемерно?


До преди месеци и аз бях от клуба на обвързаните. Докато бяхме заедно с половинката, аз панически избягвах темата за Св.Валентин всяка година (6 на брой). Е, не че понякога не съм си мечтала възлюбеният ми да връхлети в офиса с букет от 77 червени рози, да падне на колене и да ми каже, че аз съм ритъмът на сърцето му, а колежките да прехапят колагеновите си устнички от завист... Но бързо ми минава. Просто не съм такъв тип. Романтичен.


Сама съм. Няма кой да ми подари червена роза, да ми каже, че съм жената на живота му и че иска да ми направи 5-6 бебета... Не ми се налага да обувам дантелени чорапогащници и да суча косата си на букли. И ако ще обикалям из МОЛ-овете, то ще е за да си купя някоя нова рокличка, а не за да търся „идеалния подарък” за НЕГО.


И какво като съм сама? И нужно ли е да ми го напомнят на всяка крачка? Ще мога ли да отида да изям една свинска пържола някъде, без да ме питат „Имате ли резервация за влюбени?!” И ще мога ли вечерта да потанцувам в любимия си бар, без да ме гледат със съжаление, че нямам до себе си мъж, който да ме държи за ръката/или задника/?  


Може би и ти, който четеш тази статия, също си самотен като мен. Какво да правим на 14 февруари ли?


Предлагам да си купим по една бутилка вино, да се зарадваме на алтернативата, че все пак е и Трифон Зарезан(прекрасен български празник!) и да поканим всичките си самотни приятели и познати, които са ни останали.


Аз лично пък смятам да започна петиция за приемане на още един празник, който може да се отбелязва на тази дата! Празник на самотниците, на онези вълци-единаци като теб и мен, които животът  не е удостоил с половинка, която да затрупа с ангелчета и червени сърчица...


Предпочитам да проспя тази безумна ХИСТЕРИЯ на мокри устни и сантиментални признания, обаче ме чакат лекции. Затова смело се вливам в морето от любов и си повтарям, че след няколко часа всичко ще приключи...


На влюбените – Честит Свети Валентин! Обичайте се! И го казвайте всеки ден!


А на мен и теб, драги ми самотни читателю...
Честит СВЕТИ САМОТИН! НАЗДРАВЕ!

1 коментар:

  1. Мислих да си лягам преди час а сега ме изпълни с мили,за което ти благодаря!

    ОтговорИзтриване

Ако нямаш какво хубаво да кажеш, просто замълчи :)