Където историята се преплита с мистерията - пирамидите в Чичен Ица

Сигурно сте чували за играта на асоциации – някой назовава дума и останалите казват първото, което им хрумва с нея. Искате ли да поиграем и ние? Аз ще ви кажа първата дума... Пирамида! За какво първо се сетихте? За Египет и Гиза, нали? Естествено – там се намират най-известните пирамиди, но далеч не и единствените. Макар и не толкова прочути, тези в Мексико не отстъпват на египетските по красота и величие.

В поредното си пътешествие из новите 7 световни чудеса ще се спрем в древния град на маите толтеките – Чичен Ица и ще разгледаме забулените му в тайнственост пирамиди и храмове.

Когато през 1500г. европейците най-сетне стигнали до Мексико и Перу, пред тях се открила поразителна гледка – несметни богатства от злато, сребро и нефрит, древни градове, пирамиди и храмове. Всички дело на цивилизации, които не познавали металните сечива и колелото, не използвали коне за превоз, но въпреки това построили великолепни сгради, изобретили необикновено красиви бижута, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки, календари и писменост.

Много от най-забележителните обекти в Мексико се намират на полуостров Юкатан – равнинно, сухо и много горещо място, без течащи реки, почти невъзможно за живеене, ако не са малките прохладни езерца, наречени „сеноте”. В близост до едно от тези безценни водоизточници, племето Ица построило своя град. В буквален превод името „Чичен Ица” означава „при кладенеца на племето ица”. Маите били първият народ в Америка, който започнал да строи големи каменни градове, свързани помежду си с пътища, минаващи през блата и джунгли. Изграждали пирамидите си от варовикови скали и ги покривали с бяла мазилка. Когато луната се покажела на хоризонта, облените в светлината й пирамиди представлявали умопомрачаваща гледка. Накрая постройките били боядисвани в червено или синьо.

До 10в. Чичен Ица е бил един от най-важните центрове на маите. През 987г. цивилизацията им запада и градът е превзет от толтеките, които го превръщат в своя столица. През 1178г. е разгромен от обединените войски на трите града-държави Майапан, Ушмал и Ицмал, управлявани от Хунак Кел. По време на испанските завоевания през 16в. градът и неговите чудеса претърпяват мащабна разруха.

Най-значимото здание в Чичен Ица е Кукулканската пирамида, която испанските конкистадори нарекли Ел Кастильо (Крепостта). Кръстена е на върховния вожд и богочовек Топилцин Кецалкоатъл или по-известен като Кукулкан.

На езика на маите думата „кан” означава змия, вода и цифрата 4. Хората идентифицирали въпросния вожд като архитект и строител, а в представите им той изглеждал като старец, заобиколен със звезди.

Кукулканската пирамида се извисява на 24 метра, има 9 нива на височина, които символизират деветте подземни свята и божественото начало. (коренът ДЕВ означава Бог). На върха й се намира Храма на Кукулкан, към който водят стълбища, разположени от четирите страни на пирамидата, всяко от които с по 91 стъпала. Постройката е строго ориентирана спрямо четирите световни посоки. В резултат на тази прецизност и на особената й форма, в дните на пролетното и есенното равноденствие – 21 март и 21 септември, туристите стават свидетели на изумително зрелище – на стъпалата на северната стълба в определен час се появява изображение на гигантска змия, образувана от светлини и сенки, която започва бавно да пълзи към основата на пирамидата. Невероятният ефект от слънчевите лъчи трае 3 часа и 22 минути.

Любопитното в културата на маите е, че няма постройка, релеф или скулптура, която да не е била свързана с конкретна дата. Безмисленото на пръв поглед повторение или прекъсване на каменни лица и други орнаменти, представлява всъщност число или деление на календара. Учените твърдятм че календарът на маите е най-точният в света и същевременно най-сложният. Астрономическата му точност превъзхожда всички останали календари по света.

Самаат Кукулканска пирамида също може да се приеме за вид календар. На тази мисъл навежда една проста аритметическа сметка: 91(броя на стъпалата от всяка страна) х 4 (страните на пирамидата) = 364. на входа на Храма на Кукулкан има още едно стъпало. 364+1=365 (броя на дните в годината на маите, наерчена „хааб”). Изумително, нали?

На север от Кукулканската пирамида се намира Свещеният кладенец, в чиито мътни води жреците на маите хвърляли млади девойки, за да измолят дъжд от жестокия бог Чака, маите разглеждали жертвоприношението не само като нещо напълно естествено, но и като огромна чест за жертвите.

На югозапад пък се е сгушила една сравнително малка пирамида, наречена Могилата на върховния жрец. Наименованието й идва от седемте надгробни плочи на върха й.

Още по на юг е Червеният дом, получил името си заради цвета на фасадата. На югоизток се намира кула, която служеал на маите за астрономически наблюдения. Южно от нея е разположено 20-метрово наподобяващо замък съоръжение. Испанците го нарекли Женския манастир. На върха му се намира храм, украсен с релефни изображения на бог Чака.

Древните жители на Чичен Ица играели пок-то-пок – игра, наподобяваща най-много днешния баскетбол. Открито е игрище за нея, заградено с високи стени. Източната му тераса е изрисувана с черепи и змии и е известна като Стената на черепите или Цомпантли. Това е мястото, където жреците на маите набучвали отрязаните глави на хора, принесени в жертва.

В западната част на площадката за игра се намира масивният Храм на воините. В основата му е разположена пирамида с основи 40 на 40 метра. Пред храма се намира площадка с четири реда 3-метрови колони. На тях са изобразени толтекски воини – с пробити носове, пера на главите и свирепи изражения на лицата – готови да влязат в битка. Някога каменните барелефи са поддържали покрив, от който днес няма и следа.

Храмът е украсен с фрески и скулптури на ягуари и орли – образи, характерни за толтекското изкуство.

На горната площадка на храма се намира светилище, в което е открита статуя на бог Чак Моол. Покривът е напълно разрушен при анбезите на испанците, запазени са единствено двата страховити змея-колони на входа.

Убежище на велики племена и испански благородници, Чичен Ица изведнъж се оказва...ничий. През 1901г. го купува консулът на САЩ в Юкатан Едуард Х. Томпсън, възползвайки се от факта, че руините тогава нямат защитен саттут. Той се пренася да живее в него заедно със съпругата си, която е потомка на племе на маите. Запленен от загадъчността на Чичен Ица, Томпсън започва аматьорски археологически разкопки, продължили цели 20 години.

През 1924г. институтът „Карнеги” в сътрудничество с Харвардския университет започват професионално проучване.

Днес градът на маите и толтеките е включен в списъка на Световното културно наследство и привлича безброй туристи от цял свят със своя низ от тайни и недописани истории.


(първа публикация на статията - брой Юни 2009 на сп.BGBusiness REVIEW. Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки: Интернет. Публикувана без съгласието на авторката в брой 7 на сп.Business Lady от Даниел Димитров, написан автор - РЕДАКЦИОННА)