В прегръдката Христова в Рио де Жанейро

Религията е неизменна част от културата на всеки един народ. И всяка една религия има своите водачи, ритуали и символи. От своя страна привържениците на определена религия пък имат различни начини, за да изразят вярата си.

Нагледен пример за подобно изразяване е паметникът, който ви представям днес. Паметник на ценности и принципи, източник на надежди и очаквания и упование в трудни моменти.

В  горната част на високия 710 метра хълм Корковадо се намира шестото от новите чудеса на света - статуята на Христос Спасител, превърнала се в символ на Рио де Жанейро. Високата, заедно с постамента си 38-метрова фигура на Божия син, сякаш иска да прегърне целия свят и всеки, който е дошъл да види чудото с очите си.

Името на хълма Корковадо е извлечено от неговата форма, която напомня гърбица, гърбав човек. Преди да получи "гърбавото" си име, хълмът е наричан Библейската планина и The peak of Temptation (Връх на изкушенията).

Как започва всичко

Идеята за монтиране на голяма статуя на хълма Корковадо се заражда за първи път през 1850г. в главата на католическия свещеник Педро Мария Бос. Светият човек отива при принцеса Изабел с молба да бъдат отпуснати средства на църквата за създаване на величествен религиозен паметник, видим от всяко едно кътче на Рио де Жанейро. Кралската особа обаче не обръща особено внимание на това хрумване и то се покрива с праха на времето, докато не бъде окончателно отхвърлено през 1889г. В същата година Бразилия добива статута на република и правителството издава временен закон за отделяне на църквата от държавата. С няколко думи - желанията, предложенията и мненията на църквата вече не са с приоритетно значение за новоизлюпената република.

Какво става после

Второто предложение за издигане на внушителен паметник на религията, който да бъде също така и символ на града, идва от Католическия кръг в Рио през 1921г. Групата организира събитие под надслов "Semana de Monumento" (Седмица на монументите). Целта на тяхната обществена проява е да съберат подписи в подкрепа на изграждането на паметника на хълма Корковадо, както и дарения, с които да бъде финансиран проекта. Седмицата, посветена на красивата идея, се увенчава с успех. Правителството накрая дава картбланш за изпълнението й, а даренията, събрани предимно от бразилските католици, могат да подсигурят стартирането й.

В действие

Офертите за дизайна на монумента започват да се сипят като дъжд - един предлага фигура на Христос, държащ в ръцете си глобус; друг - изображение на християнския кръст; трети - пиедестал, символизиращ света... Някои дори предлагат планината Сан Антонио за строежа, вместо хълма Корковадо. След не кратък период на размисли и гласуване, победител се оказва бразилецът Ейтор да Силва Коща, чието предложение представлява скулптура на Христос с разперени към града и света ръце.

Ейтор е инженер по образование и отговаря също така и за строителството на паметника. Той споделя проекта с френския скулптор Пол Ландовски. Двамата, заедно с група инженери и технолози, стигат до заключението, че статуята ще бъде съградена от железобетон, който е по-подходящ за кръстообразната й форма, а облицовката ще бъде от несмлян талк, избран заради качеството и трайността му. Именно това умно решение предпазва паметника от сериозни поражения на 10 февруари 2008г. Тогава в Рио де Жанейро се разразява буря, която нанася значителни вреди на града - повечето улици са наводнени, а околните дървета на хълма - повалени от мълния. Една такава побесняла "огнена следа" поразява и Статуята на Спасителя. Проучването след това показва, че тя остава невредима, благодарение на покривния слой талк, който действа като изолатор. Тогава по-религиозните приемат случката като Божи знак - че силната им вяра ги спасява от неприятности.

Първият камък за изграждането на монумента е поставен през 1926г. Строителният процес продължава пет години и гълта около 250 000 долара, събрани главно чрез дарения. Изграден е във Франция на части, които след това са докарани с кораби в Бразилия. Само главата на Христос тежи 30 тона, а ръцете му - по 8 тона всяка. Общото тегло на паметника е 1145 тона, а 38-те метра височина го нареждат сред най-големите паметници на Христос в света. Основният му конкурент е Христос де Ла Конкорде в Кочабамба, Боливия, с височина 40,44 метра.

Перкусии и самба

Тържественото откриване на паметника се състои през 1931г. в деня на Дева Мария - 12 октомври, в присъствието на кардинал Дом Себастио Леме. В речта си при освещаването кардиналът не оставя съмнение за целта на този паметник - подновяване на влиянието на Църквата в републиката. Той се обръща към присъстващите с думите : "Това свещено изображение е символ на вашия живот, той е вашата защита, вашата благословия и вие всички трябва да бъдете щастливи, че то грее над вас и над Бразилия."

По инициатива на журналисти, бразилското правителство кани италианския учен Джулиелмо Маркони да бъде първият, включил светлините на новопостроената статуя. Маркони трябвало да задейства прожекторите от родния си Неапол, като излъчи електрически сигнал, който да достигне до гара Дочестър в Англия и от там да бъде пренасочен към антена, разположена в района Джакарепагуа в Рио. Цялата тази сложна маневра щяла да даде брилянтното начало на церемонията по откриването. Лошото време обаче заглушава сигнала и осуетява плановете. В крайна сметка осветлението се задейства на място - нищо фамозно и сложно.

По-късно осветителната система е подменяна на два пъти - през 1932г. и 2000г.

В днешни времена

Маршрутът към прегръдката на Христос минава през атлантическата джунгла и разкрива изключително живописни гледки към Рио де Жанейро. Транспортът е малък червен влак, а пътят, по който се движи, е построен още през 1884г. Възможно е да се поръча и такси, те дебнат на всеки ъгъл, въпреки че властите се стараят да ограничат достъпа им, като подобрят градския транспорт.

До самата статуя пък се стига с ескалатор или с един от трите панорамни асансьора. Съоръженията са произведени във Франция и са почти безшумни. Каквото и да предпочетат туристите, няма да сбъркат - и от ескалатора, и от асансьорите ще могат да се насладят на красивия изглед към плажа Копакабана, Ипанема, лагуната и изобщо целия град. 

В основата на статуята или както обичат да се шегуват жителите на Рио де Жанейро - на няколко сантиметра от пръстите на краката на Христос, се намира малък параклис, в който освен традиционните литургии, се извършват сватби и кръщенета.

Годишно символът на Рио де Жанейро е посвещаван от над 50 хиляди души от цял свят, а приходите от тях възлизат на 90 милиона долара.

За спомен

Освен собственоръчно направените снимки и емоцията от екскурзията, туристите могат  да отнесат със себе си и всевъзможни сувенири с лика на Статуята на Христос - тениски, ключодържатели, кутийки за бижута, шапки и други. Властите забраняват обаче изобразяването на паметника върху бельо или бира... Излишно е да се обяснява защо, нали?

Вместо заключение

Статуята на Исус Христос в Рио е чудо, съградено от човешка ръка. Около него няма неизяснени факти и мистерия, интернет страниците и тези на пресата не са пълни с различни гледни точки и хипотези коло създаването му... И въпреки това, величественият железобетонен колос привлича като магнит любопитните човешки сетива и е готов да дари всеки с топлата си прегръдка.

(първа публикация на статията - в брой Ноември 2009г. на сп. BGBusiness Review, тематичен блок "Стил", рубрика "Чудеса". Тук се публикува с леки корекции от страна на авторката. Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки:Интернет)