Психоатака-а-а!

Обожавам филми на ужасите. Най-вече т.нар. „психотрилъри”, в които един психясал (понякога са и двама, де) отхвърлен от обществото, тормозен от майка си в детството или насилван от пастрока си човечец, изперка тотално и почва да реже глави и крака наред. Или да пържи. Или да дави. Все тая! Важното е да има голяма сеч и накрая да оцелее само един! Реших днес да направя разбор на филмите и сюжетите, които са ме изплашвали до смърт и са ме карали да спя на светната лампа, дори далеч след като навърших пълнолетие. Не съм филмов критик и няма да правя ТОП на филмите по заглавия, а ще класифицирам фантазията на сценаристите. Който хареса статията – ок. Който не... Ще разбера къде живее... Бррр!

Ити гоу хоум!

Темата за зелените човечета наистина ме плашеше, когато бях малка. Тогава тия създания яко се бяха активизирали и непрекъснато „отвличаха” някой земен жител и го подлагаха на щателни експерименти. Това естествено даваше храна на американските сценаристи и те се надпреварваха да бълват сюжети с извънземни нападения. Типичен пример е „Следите” с Мел Гибсън, където се появяваха странни фигури в житните ниви. Моментът, в който едно извънземно притичваше през ъгъла, ме караше да крещя за мама и да се свирам под одеялото.

Кадър от "Война на световете"

Не е за пренебрегване и хитът с Том Круз „Война на световете”. Тия триподи ли бяха, айподи ли, направо ми опънаха нервичките, честно! След тях заглавия като „Изгубени в Космоса” и „Денят на независимостта” направо ми бледнееха. А пък творението на Стивън Спилбърг „То” ми се струваше като епизод на „Том и Джери”.

Нецензурираната версия на "Нещото"

Малко позабравена през годините, темата за зелените човечета се завръща в лентата „Нещото”, излязла през 2011г. Най-похвалното във филма е, че сценаристите най-накрая са спрели да „рисуват” извънземните като огромноглави човекоподобни с изцъклени черни очи и чертичка, служеща за уста!

Чаровният психар

Антъни Куин като Ханибал Лектър

„Мълчанието на агнетата” е един от ония филми, в които главният герой и главният убиец в последствие, е умен, начетен и достатъчно обигран в човешката психология маниак. Филмите от този тип са толкова завъртяни, че щом започнеш да ги гледаш, подозираш в престъпления дори кварталната мила продавачка на цветя. Любимият ми психо трилър засега си остава „Крадец на животи” с Анджелина Джоли и Итън Хоук. Евала на сценариста, евала!

Хали Бери в "Готика"

Макар и да не спадат съвсем точно към идеала ми за филми на ужасите, такива сюжети могат да ме държат на тръни от заглавието до финалните надписи. Спомням си, че по време на един страшен момент от филма „Готика” с Хали Бери, хвърлих до тавана пълната купа с чипс, от която сладко си хрупах. Сещате се – когато цъфва татуировката на психясалия и неподозиран от никого надзирател в лудницата, на фона на умопобъркваща музика...

Клуб на чудовищата

Кадър от "Анаконда"

Няма как да ги подмина, въпреки че бих ги оприличила повече на екшъни с очакван край, отколкото на хоръри.  В тях всяко достатъчно пораснало или поне достатъчно озлобено към човешката раса, за да заслужи титлата „чудовище” същество, издава едни такива странни звуци, смеска между писъци и хорър сумтене. Благодарение на филма „Синята бездна” например, научих, че акулите могат и да ръмжат! То не бяха гигантски анаконди, то не бяха мега огромни сепии, то не бяха радиоактивни влечуги... В интерес на истината не се сещам за някой филм с чудовища, който да ме е накарал да се треса от страх. „Анаконда” с Джей Ло ми беше по-скоро адски гнусна, но не и страшна. „Боа срещу питон” беше най-тъпото нещо, което съм гледала някога, а „Годзила” си беше ясна от самото начало – все едно гледаш продължение на „Кинг Конг”, но с участието на много пораснал гущер. А, извинявайте – демонясалото куче в хита на Спилбърг „Куджо”, ме стресна, признавам, и ме накара да намразя санбернарите!

Кадър от "Писък 4"

(Не)известният убиец

Някога хапех устни от страх на филми като „Писък”, „Отрова” и „Знам какво направи миналото лято”, честно! Те са от типа киноленти, които споменах в началото – на некой невинен младеж суровият живот му идва в повече и той почва да трепе наред, за да си отмъщава на...само той си знае на кого, или на по няколко бири сте му сторили нещо много лошо, което е съсипало живота му и сега той ще отнесе вашия! За ученичките, които четат тази статия, ще препоръчам само да гледат филма „Свети Валентин” с Дениз Ричардс и да внимават как се държат със смотаните си съученици...

Потъркай лампата, за да излезе духче!

Кадър от "Полтъргайст"

Да-а, духовете... Любима тема на сценаристите. Няма значение как ще ги нарекат – таласъми, духове, полтъргайсти... Това са си все безплътни същества, които всяват страх и хаос навред. Най-якото им е, че се появяват все по тъмно – точно, когато по (не)обясними причини изгасне тока в къщата ви. Или духовете са много на „ти” с Електро-то, или вие сте забравили да платите сметката си ТОЧНО в този момент! Любимият ми филм някога беше „Полтъргайст” – за момиченцето, отвлечено от некви духчета чрез телевизора. Хващам се на бас, че сценарият е измислен от някоя отчаяна майка, чиито отрочета са висели с часове пред синия екран! Имаше и един филм „Фантоми”, дето некви същества изтребиха сума ти народ през телефонната слушалка. Най-вероятно от него са се вдъхновили мобилните ни оператори!

Куклите оживяват

"Чъки"

Кадър от "Мъртвешка тишина"

Някога се страхувах от куклите, чиито очи се отварят и затварят. И явно някой холивудски сценарист е подушил страха ми, защото преди няколко години ТВ пространството беше залято със сюжети за оживели кукли, които убиват де що им се мерне пред погледа. Поредицата „Чъки” си беше наистина доста ужасяваща, самите играчки имаха толкова демонична усмивка, че ти идва да ги закопаеш някъде. Шантавата кукла с неизрязани нокти от „Мъртвешка тишина”, пък ме накара да забраня на околните да ми подаряват каквито и да било кукли, по какъвто и да е повод! 

Само един ще излезе

Кадър от "Убийствен пъзел 3D"

Много ме кефят филми, където по някакви си обстоятелства се събират една тумба хора на някакво зловещо място. Естествено, на мястото се подвизава маниак, който ги изтребва по ред на номерата, докато само един-единствен оцелял отваря портите на Ада и се мята във външния свят. Най-любим ми е „Убийствен пъзел” във всичките му части. Няма друг филм досега, който да ме е държал в напрежение 2 дни след края си! Като изключим петъчния епизод на „Перла”, но това е друга тема. Веднага изреждам и други заглавия с подобен сюжет, в които накрая оцеляват само най-печените(не буквално) – „Восъчната къща”, „Гняв”, „Виж греха”. Не знам дали този филм спада към тази категория, но и там оцеля само един, а сценарият е наистина хипер мега брутален, където трагедията в Чернобил се превръща в страхотен хорър – „Хълмовете имат очи”!

Империята на вампирите

Кадър от "Ван Хелсинг"

"Здрач"

Ма къде без милите кучозъби същества, бе! Направо си е грях да ги пренебрегнеш! Веднага си признавам кой филм за върколаци пръв ме е накарал да плача от страх – „Вампир в Бруклин”. В него Еди Мърфи се промъкваше безшумно в мрака зад жертвата си и храс! – захапваше я за вратлето. Няколко месеца се ослушвах и оглеждах на четири, ако съм сама по тъмна улица, заклевам се! После се почнаха едни блудкажи като „Интервю с вампир” , „Ван Хелсинг”и „От здрач до зори”. Последният, въпреки безумната ми несподелена любов към Джордж Клуни, така и не успя да ме заплени. И после се мина през сапунката „Бъфи, убийцата на вампири” и се стигна до „Здрач” във всичките му части. Наскоро говорих с един приятел за въпросната сага и той сподели,че за него „Здрач” не бил просто филм за вампири, а „любовна история”. Да бе, вампирите са се изморили да ни изтребват и са решили да се обичат и женят помежду си! Айде, стига!

Шантавушянки

Джони Деп в "Таен прозорец"

Кадър от "Предизвестена смърт"

Това са филмите, в които не знаеш какво точно те убива или тормози, но все пак НЕГО си го има и те държи нащрек 25 часа в денонощието. Странни гласове ти шепнат от всеки ъгъл или нещо непрекъснато върви по петите ти, а като се обърнеш – няма никой! Или просто ти си толкова изтрещял вече, че не съзнаваш/помниш, че в действителност ТИ си извергът, който сее смърт навред. Абе, в крайна сметка - накрая разбираш(или не съвсем) точно какво се случва, а можеха да ти го кажат още в трейлъра, вместо да те джобят 15 кинта за билет. За справка предлагам филми като „Селото”, „Таен прозорец”, „Предизвестена смърт” и „Кална вода”.

Реки от кръв

"Фреди срещу Джейсън"

Кадър от "Тексаско клане: Началото"

Това са онези филми, в които се лее толкова много кръв, че се питаш „Абе, колко точно кръв има в това човешко тяло? Че дотук стигна нивото на Световния океан?!” Може и да не са толкова страшни, обаче са безумно кървави и отвращаващи. Кръвта блика като фонтан, но НИКОГА не изтича напълно, ако главният герой все пак трябва да оцелее...Най-добрите попадения – „Фреди срещу Джейсън”, „Тексаско клане” и разбира се отново „Убийствен пъзел”.

Остана ми един филм, който нямах идея в коя категория да побера. Откровено споделям, че той ме накара да крещя от ужас и да гълтам успокоителни. Най-вече заради факта, че половината от кадрите в него са документални. Става въпрос за „Канибалски холокост” – гледайте го, ако ви стиска! Аз отивам да си пия успокоителния чай от мента! Няма да ми се случи на мен, няма да ми се случи на мен...


* Снимки: Интернет