Аааа, уотс ъп, док?

И на 50 години да стана, няма да спра да гледам анимация и да се превивам от смях на неуспешните опити на Уили Койота да хване Бягащото пиле. Филмчетата, с които съм израснала, си останаха истинска класика и забавляват милиони деца (и възрастни!) по цял свят. Представям моя личен ТОП 10 на любимите ми и неостаряващи анимационни филмчета и герои. Вероятно ще ви направи впечатление, че всички са представители на „олд скуул” генерацията, но моето лично мнение за новите анимации, с които пълнят главите на днешните дечица, е, че са глупави, изпълнени с прекалено много фантастика и безинтересни сюжети...

10. Пчеличката Мая

Пчеличката Мая и нейните верни приятелчета

Пърхането на крилцата й слагаше пауза на щурите ми игри и ме заковаваше пред телевизора за половин час. Това е едно от първите ми анимационни филмчета, в които вече осъзнавах историята, а не съм се хилела глуповато на движещите се картинки. Филмчето ме накара да заобичам пчеличките, докато една не ме ужили най-нагло по пръста. Продължих да гледам „Пчеличката Мая”, но жужащите й братовчеди навън, вече бяха за мен „персона нон грата”!

           

9. Инч Хай частен детектив

Историята за високия едва инч частен детектив, който се возеше върху огромно куче и разкриваше всякакви заплетени престъпления, ме заковаваше пред малкия екран всяка неделя. Нямах търпение Кеворк Кеворкян да спре да задава непонятните си за мен въпроси на гостите си и да даде начало на филмчето. Бях научила песничката наизуст и живо се интересувах от възможността да се смаля до размерите на напръстник и да залавям лошите...


8. 101 далматинци

Виждате ли Изтърсачето някъде?

Имах дори книгата и карах мама да ми я чете всяка вечер, докато заспивах. Историята за петнистите чаровници толкова ме беше омагьосала, че плаках сигурно половин година в очакване да ми купят далматинец, когото да кръстя Изтърсачето. Не ми купиха. Точно като в един любим български филм – „тате каза, че ще ми вземе куче, ама друг път.” Деспотичната Крюела де Вил ( в книгата – Злобара де Мон) по-късно даде прякор на моя шефка, която дори в прическата я имитираше донякъде – руса, та чак бяла коса, с черни корени!

7. Ну, погоди!

Ой, волк! Ха-ха!

Няма човек, който да не си е падал по гамена с чарлстон панталони и неговата „жертва” с дълги уши. Гонитбата между вълк и заек едва ли може да бъде по-смешно представена. Някога го излъчваха в предаването  „Всяка неделя” и аз не давах да се гъкне или шавне в стаята, докато трае епизода. Днес си го пускам от време на време на компютъра и се смея отново с глас на култовите реплики „Ну заяц, ну погоди!” и „Ой! Волк!”

6. Пинко Розовата пантера

Пинко може да надхитри всеки

Спомням си,че дълго не можех да се примиря с факта, че пантерите всъщност не са розови. Ама спираше да ми пука веднага щом пуснеха поредното приключение на сладкия Пинко и дразнещия му съсед. Към днешна дата по един от детските канали на кабелната излъчват нови епизоди на анимационния сериал, точно толкова смешни, както и старите. А мелодийката е незабравима! Та дам, та дам, та дам...

5. Малката русалка

Ариел и компания/ Снимка: yoocards.com

Обожавах историята за малката русалка. Чела съм приказката стотици пъти. А излъчването на приключенията на червенокосата сирена Ариел, беше истински празник за сетивата ми. Когато тръгнах на училище, изключително много държах етикетите върху тетрадките ми и ученическите ми пособия, да са с лика на Ариел или с този на верния й приятел Флипър. Често си представях, че съм русалка, докато шляпах в детския плувен басейн на някой комплекс.

4. Семейство Флинстоун

Двете щури семейства - Флинстоун и Ръбъл

Доколкото си спомням, първоначално излъчваха сагата на праисторическото семейство в доста късен за годините ми час. Това обаче не ме спираше по никакъв начин да тропна с краче пред родителите си, да разтворя широко очи и да попия жадно поредния епизод. Удивлявах се на изобретенията им, като най-силно ме впечатляваше мамутчето, използвано за прахосмукачка. Подозирам, че и от тук тръгна интересът ми към боулинга... А в този спорт съм много добра. Почти колкото Ал Бънди! Страаайк!

3. Весели мелодии

Цялата банда е тук! Снимка:blogs.sfweekly.com

Тук ще поставя всички герои на тази поредица в една позиция, защото се разкъсвам и не мога реша кой ми е по-смешен и любим – дали нахалният заек Бъгс Бъни, дали чалнатият паток Дъфи, дали Марвин Марсианеца и неговото тъпо куче, дали истеричният тасманийски дявол Тас или пък уникално упоритият котак Силвестър и правещото го за смях канарче Туити. Мога да ги гледам с часове, дори се научих завидно добре да питам колегите си сутрин „ Aaaa, what’s up, doc?”

2. Доналд Дък и чичо Скрудж

Любовта на Скрудж Макдък

С нетърпение чаках да дойде петък, да започне „Часът на Уорнър” и да потъна в приключенията на тези герои на Уолт Дисни. Толкова ги обожавах, че дори бях събрала огромна колекция от комикси с тях. Някога се продаваха по РЕП-овете в събота и аз не допусках баща ми да се прибере вкъщи от пазар без поредния брой с историите на скръндзливия паток и глупавия му племенник. 

1. Том и Джери

Дъ бест евър анимейшъ-ън! Личният ми фаворит в света на рисуваните герои! Вечната гонитба между котка и мишка, представена с толкова свеж хумор, че който не се засмее, когато Том се превръща в маса, след като е фраснат в муцуната с ютия, е или бавноразвиващ се или наистина, ама наистина мрази анимация! Гледам филмчето при всяка възможност и се спуквам от смях абсолютно всеки път! Познавам мъж на 45 години, който изпитва същото! Ненадмината класика, няма аналог, честно!

Приятели и врагове/Снимка: ikiblogcartoon.blogspot.com

Показах работния вариант на тази статия на една приятелка. Коментарът й беше нещо средно между „Порасни!” и „Децата нямат спирачки”! Това още повече ме надъха да я напиша, за да зарадвам и изоблича всички непораснали като мен деца, заливащи се от смях на анимационни филми! Не се крийте и не гледайте тайно любимите си рисувани герои. Смехът е здраве, а щом разпльоканият Том ви го предоставя, не се стеснявайте! Опукайте пуканки, поканете компанията на неделен анимационен маратон и се забавлявайте! 

                                                Това е всичко от мен, приятели!