Триумф на българските сериали или провали?

Когато бях ученичка, имаше бум на мексиканските сериали. 80% от женското население на България бързаше да се прибере след работа, за да не изпусне поредния епизод на „Касандра”. 

Да гледаш сапунен сериал беше адски модерно и полезно – като седнеш на кафе със съученички ( когато спестите 5 и 6 час, щото...айде, стига с тва училище, бе! То па цел ден!), имате чудна тема за разговор. „Гледахте ли снощи как тая излъга оная, че оня не я обичал?” (излишен въпрос, щото много ясно, че сме го гледали!) И се почва едно обсъждане, едни залози за изхода от създалата се ситуация. 

След мексиканските дойде ред на португалските, бразилските, които не се отличиха с особена индивидуалност. Не знам защо си ги причислявахме към мексиканските и това е.

После тв пространството беше залято с турски сериали. „Аман, чоджум!” ми идваше да кажа, защото нито имах време и желание да ги гледам, нито пък да ги обсъждам на по кафе. 'Дет се вика – стана ми байгън от тях!

Звездите от "Стъклен дом"

Дали от внезапен порив на патриотизъм или от чиста осъзнатост, че българското кино трябва да претърпи възродителен процес (щото аз не, че не обичам да гледам как Парцалев се прави на маймуна или как Тодор Колев се сгодява за богаташки щерки, ама все пак...), родните кинорежисьори се заеха с т.нар. „серийно производство на сериали”. 

Unlike

Не искам да звуча антибългарски, обаче и нашите сериали не се отличават с особена оригиналност. Да вземем например, „касовите хитове” „Седем часа разлика” и „Стъклен дом”. Сюжетът се върти около няколко семейства, живеещи далеч над средната класа в България. Лъскави лимузини, охрана и съмнителни бизнеси. Отвличания, подкупи, далавери. Ок, разбирам, че отразяват мутренската действителност в държавата. Но подобни екшън сценарии ми идват малко в повече. 

Бледата имитация на американските трилъри за пореден път затвърждават съмнението ми, че фантазията на българските киноведи е изключително бедна. Да не говорим пък, че повечето си вършат работата през просото и не изпипват докрай нещата. Във Vbox може да потърсите доста за гафовете в тези два бг сериала. Или пък просто гледайте внимателно – сами ще откриете такива. Ето аз например открих в тазвечершния епизод на „Седем часа разлика” (11.03.) – Мая е в Америка, където се крие. Освен вуйчо й и Цвета, друг не знае каква е, що е. И къде е. Но майката на Тео – госпожа Стефанакова, й се обади по телефона да я пита как е синът й... А Мая каза: „Звънят ми от България.” Явно съществува вече някакъв телефонен указател и на мобилните номера, за който аз не знам. Или ако искаш да намериш някого – неизвестността на номера му не е никакъв проблем! Ето ви моят фаворит в гафоветеhttp://vbox7.com/play:5c6992962b.

Радина Кърджилова е един от малкото таланти в сериала

Актьорската игра също буди известни съмнения в таланта на българските натфизчии.( в случай, че все пак са завършили Академията, щото напоследък стана модерно участието на фолк звезди).

Призът ми за най-много некадърници в един сериал печели „Стъклен дом”. Първата, която попада под словесния обстрел, е Елена Петрова, в ролята на Боряна Касабова. С цялото ми уважение към красотата й, но най-добре да се снима в безсловесни реклами, отколкото да се пъне да имитира някаква актьорска игра.

Калин Врачански – гледала съм го във филма „Още нещо за любовта” (2010) и повярвайте ми, играта му там няма нищо общо със „Стъклен дом”. Когато го гледам в сериала, ми идва да изкрещя: „Кой, по дяволите, ги учи да се държат така  инфантилно?!”

Смехът на Яна Маринова  и цялото й участие в сериала, са по-изкуствени от бюста й.

Ролите на Хари и Алекс пък (Явор Бахаров и Луиза Григорова) идеално биха могли да бъдат изиграни от средностатистически гимназисти от Първа английска, например.

В „Седем часа разлика” също не остават по-назад. Играта на Боряна Братоева (Мая) е толкова потресаваща, че почвам да давам заето след всяка нейна реплика. Същото чувство ми насажда и Тодор Дърлянов (Тео). С цялото ми уважение отново, но Евелина Борисова (Светлана Стефанакова) не става нито за актриса, нито за журналист и водещ на политическо предаване. Пленителната Ваня Цветкова компенсира дървеняшкото държание и диалози на останалите.

Захари Бахаров е награден за ролята си във филма "Дзифт"

„Под прикритие” – тази продукция е заснета поне по малко по-модерен и динамичен начин. Обаче имам чувството, че целият сериал се крепи единствено на добрата игра на Захари Бахаров (който пък за съжаление е изключително еднообразен във всяка една роля). Въпреки всичко, сериалът беше закупен от водеща американска компания и ще бъде преведен на английски и испански. Няма да си кривя душата – пожелавам небивал успех! Накрая и нашата продукция да пробие навън!

Like

Българите имаме страхотно чувство за хумор. И смятам, че трябва да ориентираме българското си кино към него, вместо да се заемаме с непосилната задача да подражаваме на Холивуд и да тормозим българския зрител с дилетански екшъни.

Да оставим настрана незабравимите хитове „Господин за един ден”, „Опасен чар”, „С деца на море” и т.н. Да обърнем внимание на сериалите.

Преди години излъчваха супер забавна комедийка – „Клиника на третия етаж”. Много смях падаше с доктор Томасян, честно. Не е за подценяване и ситуационната комедия „Тя и той”, която БТВ Комеди и Фокс Лайф се редуват да  въртят през определен интервал от време.

сем. Чеканови от "Столичани в повече"

Новите български фън сериали разнообразяват телевизионната програма от насилието и задкулисните игри. „Столичани в повече” e лек и забавен. Сюжетът в него също е част от родната действителност, не е нужно непрекъснато да се пуцаме и да въртим некви милиони, все едно са стотинки. Любимите ми актьори Ненчо Илчев, Любо Нейков, Кръстьо Лафазанов и Руслан Мъйнов, потвърждават фактът, че старото поколение актьори е по-добро от новото.  Неостаряващата Стоянка Мутафова внася итински колорит в сериала. Не е за подценяване играта и на Силвия Лулчева и на новоизгрялата актриса Ева Тепавичарова. Малката Мина Маркова обаче има още много да учи, не е достатъчно само,че е дъщеря на един от сценаристите.

„Домашен арест” леко разочарова откъм игра на иначе безкрайно талантливата Татяна Лолова. А децата (дори не им знам имената като актьори) не знам откъде са ги изкопали, но добре, че имат съвсем бегли появявания в епизодите, иначе директно местя сериала в графа „Не харесвам”! Като изключим тези недостатъци, ситуационната комедия е подправена със свеж хумор и забавни ситуации.

В другата комедия „Етажна собственост” вероятно много от нас откриват своите взаимоотношения със съседите. Всеки един от нас си има в блока Джамбазов (млад пенсионер, бивш военен, който не сваля от гърба си военната униформа от носталгия по отминалите соц- времена), баба Цеца (пенсионерка, клюкарката на блока, която знае ВИНАГИ какво, къде, защо се случва), майсторът Жоро (пишман-майстор, пие много, работи малко) или Спиридонова (интелектуалка, бивша велика световнонеизвестна музикантка, която си мисли, че е нещо повече от останалите). Сериалът разтоварва и забавлява искрено.

Както споменах в началото – българските сериали заваляха като топъл дъжд над главите на зажаднелите за родно кино зрители. Обаче аз имам една препоръка – нека телевизиите да престанат с бясната си надпревара за рейтинг и спрат да бълват еднодневки. По-добре един сериал, ама да ме закотвя пред екрана и до тоалетна даже да не ме пуска, отколкото сбирщайн от евтини, скучни и недодялани експерименти. Нали, нека количеството да не е за сметка на качеството!