Исландия - земя на огън, лед и палави елфи - 2 част

(продължение)

Страната е дом на ослепителни и внушителни водопади. Особено зрелище представлява Гълфос или Златният водопад, който дори е превърнат в национален парк. Водният поток пада от 10 метра височина и след кратко разстояние потъва в каньона на река Хвита.

Един от красивите водопади на Исландия/ Снимка:Интернет

Тази величествена гледка „ражда” и първата природозащитничка в Европа. През 20 век исландското правителство възнамерявало да построи хидро-електроцентрала на това място. Сигридур Томасдотир, фермерска дъщеря, напразно се опитвала да спре проекта по някакъв законен начин. След като не успяла, заплашила, че ще се хвърли от водопада, което накрая стреснало властимащите и договорът за строежа на централата бил захвърлен в кошчето.

Тук се намира и най-големият водопад в Европа – Детифос, широк 100 метра, както и най-високият – Глимур, падащ от цели 190 метра височина.

Името на по-скромния водоскок Барнафос пък има трагична история. Името му означава „Паднали деца” и е възникнало от това, че в една късна вечер двете рожби на една вдовица паднали от тясното мостче над водопада. Съкрушената майка разрушила моста и до ден днешен вече никой не минава над Барнафос.

В Исландия си живуркат над 20 активни вулкана, които както споменах в началото, изригват, когато пожелаят, прибавяйки пепел и лава към и без това мистичния пейзаж на исландския остров. За най-активен е смятан вулкана Хекла. Докато останалите кротко си дремят и се събуждат я на 100, я на 200 години, немирникът хекла напомня за себе си през всеки десет години. Най-често перченето му е абсолютно безобидно и се изразява просто в бълване на лава и малко дим, но понякога фойеверките му могат да бъдат наистина зрелищни и опасни.

Немирника Ейяфятлайокутл/ Снимка: newsjunkiepost.com

Със сигурност най-мразеният вулкан (поне засега) в Исландия обаче, е Лакагигар. През 18 век той излива гнева си над исландските земи под формата на пепел и магма в огромни количества. Хиляди животни загиват от задушаване, вследствие на отровните газове, а небето месеци наред е черно заради пепелта. Унищожени са значителни територии земя, което води след себе си недоимък, глад и смъртта на 1/3 от населението.

Културата и най-вече въображението на местните жители, са изпълнени с различни приказни герои и разкази.

Мой личен фаворит (а както изглежда и на холивудските сценаристи) са легендите за елфите. Тези дребни, симпатични и доколкото ми е известно – несъществуващи човечета, се радват на уникална почит на територията на вулканичния остров. Исландците дотолкова са убедени, че съществуват, че дори избягват строежите на пътища или сгради на места, на които има вероятност да се подвизават елфи.

Статуя на трол/ Снимка: www.trekearth.com

Не липсват, разбира се и тролове, гноми и вещици. Но елфите...са си от друго тесто замесени. Казват, че са зли, обвиняват ги в мръсни номера и кражби. Милите те...

Разкритието, което ме втрещи напълно е, че тук Дядо Коледа не е един. Цели тринадесет са и на всичкото отгоре са потомци на...тролове. Тринадесет дни преди Коледа, те изпълзявали от скривалищата си и обхождали домовете на хората един по един, като им оставяли подаръци в обувките. Непослушните се сдобивали с картоф.

Освен от елфи, според местните жители островът е обитаван и от най-различна по форма, възраст, пол и политически убеждения духове. Те имали за цел да пазят Исландия от врагове и убивали всеки, който й мисли злото (нещо като армията са).

Порраматур/ Снимка: www.latinabroad.com

Освен митичните същества, Исландия си има богата и малко странна национална кухня. Тя се нарича „Порраматур” и представлява съвкупност от различни храни, най-вече карантия – овнешка, агнешка или пилешка. Исландците не обичат да хвърлят храна, затова когато заколят някое домашно животно, в употреба влизат всичките му съставни части.

Известни традиционни ястия са овнешки тестиси, разложена акула, овчи глави, кървав пудинг, наденица от черен дроб, сушена риба. Неразделна част от исландското меню е и сиренето. Произвеждат се над 80 вида! Стига са се дули само тия французи...

Обаянието на Исландия не може да се побере в една статия. Студената, но гостоприемна страна непрекъснато разкрива нови забележителности пред човешкото око, поднася завладяващи явления през полярните си дни и нощи и вдъхновява въображението с чудатите си герои и обичаи. Всяко едно кътче по територията й е пленително, а нежната пелерина на митичността, я прави неудържимо привлекателна.

Някъде прочетох, че когато Господ създал Земята, първоначално тя приличала на Исландия – красива и неподправена. Сигурна съм в това.

(първа публикация на статията - брой Април 2010 на сп.BGBusiness Review, тематичен блок "Стил", рубрика "Пътувания". Тук се публикува с допълнения от страна на авторката. Снимковият материал е различен от този в списанието. Снимки: Интернет)