Хляб и зрелища!

Сядаш в кварталната пицария (или казано на диалект пицЕрия), покрай теб се врътва клонинг на фолкпевицата Гергана и ти метка едно меню с фалц, на който и най-добрият дискохвъргач би завидял. След 15-минутно пулене в менюто и още толкова усилено ръкомахане с цел привличане вниманието на въпросния клонинг, най-накрая до теб долита благозвучното „Ко ш’ти жилайти”? Изстрелваш поръчката си с бързина, съперничеща на скоростта, с която кифлата дъвче дъвката си. След няколко наздравици, десет пъти чуто „Нйе, туй го нямами в минюто!” и сметка, за която се чудиш дали не са се опитали да ти продадат ресторанта, си тръгваш от въпросната пицЕрия, доволен, че си разцъкал някъде в петък вечер. И после цяла седмица разправяш „къде, с кого, защо си бил” и как тая кифла много те е дразнела. Айде, стига нашенски изцепки! Седни дома кротко и прочети за няколко места, за които наистина ще си заслужава да разказваш. И то не с набор от попържните, на които те е научил тате!

Представям ТОП 7 на най-изчанчените ресторанти в света! „При Доби Мамата  бистро и аперАтив” не влиза в класацията, сори! Ще ти трябват около 12 заплати, ма кво ти пука? Важното е да имаш после история...

7. Един котлет на операционна маса, моля!

Мястото е ресторант „Аурум” в Сингапур. Столовете са инвалидни колички, а масите наподобяват операционни. Келнерът любезно ти сервира храна, приготвена на ниска температура и във вакуум. Приборите, с които си служиш са скалпел и спринцовка. И преди да излетиш от ресторанта, крещейки от ужас, бързам да те успокоя, че тук всичко е безопасно и адски вкусно и не става въпрос за някакъв откачен експеримент на пощурели сингапурски лекари! Споко!

6. Когато падне мрак...

Спомняте ли си режима на тока през 90-те? Аз тогава бях на около 7 години и изписквах щастливо, като стане тъмно, защото мама палеше една газова лампа с надпис „Пропан Бутан” и започваше да разказва весели истории. Страшният момент идваше по време на вечеря, в полутъмата можеха да ми пробутат храни, от които злостно странях! Добре, че ако се изтърсите в „Тъмният ресторант” в Пекин, няма да имате този проблем, защото сервитьорите любезно раздават очила за нощно виждане. Забранени са ви всякакви светлини – от фенерчета до мобилни телефони. Добре, де – в тоалетните е светло, ма някои и тогава не улучват...

5. Къде е тоалетната? Че вие сте в нея!

М-м, да-а-а. Някои хора прекарват толкова време в тоалетната, че даже биха могли да се хранят там. Ми, заповядайте тогава в ресторант “WC” в Тайван. Сядате върху тоалетната чиния, а на масата вместо досадната платнена салфетка, която така и не се научихте къде да си затъкнете, се кипри ароматизирано парче тоалетна хартия. До всяка маса има мивка, а оливерниците са под формата на бидета. Не бързайте да повръщате, всичко в ресторанта е маниакално чисто! И тоалетните даже!

4. Сметаната е отживелица, скъпи...

Сещам се за една смешка от любимата си социална мрежа. Там някой ме беше поканил да се присъединя към група, наречена „Всеки може да намаже жена със сметана. Бъди българин – намажи я с боб и люта чушка!” Нещо подобно се случва и в японски ресторант с култовото наименование „Възбуденото суши”. В него може да си плеснеш сушито върху некоя апетитна мацка и да удариш с един куршум два заека – хем ще се наручаш, хем може и покана за „по питие по-късно” да отнесеш!

3. Изпапка ли си презерватива?

Този ресторант сигурно за 1-ви декември се пълни половин година предварително. Мотото му е „Вечерята като безопасен секс”, а интериорът го крещи от всяко кътче – плакати, снимки, маси и сепарета от латекс, сервитьори с кондоми на главите. Ако имаш среща и си забравил предпазните мерки, отбий се в този шантав ресторант и заедно със сметката ще отнесеш завидно количество гумички. А ако си наистина толкова застрелян, вътре има манекени, показващи нагледно как да си го сложиш! Въпреки,че ако не знаеш, къде изобщо си тръгнал...

2. Леб и кютек!

Знаеш как става по нашите ресторанти, обидно наречени от някои „кръчми”, нали? Ядеш, пиеш, ставаш, хвърляш или ти хвърлят некой тупаник и завърташ цикъла отново. А на бас, че такова животно го има не само у нас! В китайското градче Нанджинг са ни иззели тая традиция под носа, превръщайки я в атракция и стръв за пари. Значи, сядаш си на един боксов ринг, който играе ролята на сепаре, хапваш и си набелязваш кой от сервитьорите да натупаш. Дават ти боксови ръкавици и ги почва-аш, братле! Мале, кифлата от пицЕрията не е много за тука...

1. Сочна псувня железни врати отваря!

Да, и мен ме дразнят некви зализани лигльовци, където ми се кланят на входа, все едно че ще им изкарам заплатите за 6 месеца напред. (а имам само некви си 10 лева в джоба – колкото за една шопска и малка гроздова). Не е ли да си те посрещне някой здравеняк и да те накара да съжалиш, че си отворил вратата, не ми го хвали! Нещо подобно се случва в един ресторант в Лас Вегас. Нека името му „Последното място на члена” не ви подвежда, не е нужно да го плесвате о масата. Задължително е само да знаете няколко попръжни, иначе здравенякът на входа ви казва да се метате на таксито и беж да ви няма! Добре дошли сте също и ако имате странен аксесоар от облеклото си – може например да си обуете прашките върху панталона. И тогава свалката „Познай какъв цвят ми е бельото” става напълно безмислена!

Написах си статийката, отбих номера... Аре сега в кварталната пицЕрия на малка гроздова и шопска. Лако чеш ти без мене....(music)


* Снимки: Интернет