В интерес на истината от малка съм си нощна птица. Може би, защото съм се родила късно през нощта, не знам. Обожавам онова време от денонощието, когато всичко е притихнало, няма кой да ми се мота из краката и да ми мънка за нещо.
Настъпи ли полунощ, очите ми светват като на мацката от "Подземен свят" и музата за "вършене на нещо си" ме връхлита толкова силно, че едва смогвам да реша дали да гледам филм, да пиша в блога си, да пия "две малки" в "Брилянтин" или просто да класифицирам колекцията си от тестета карти за игра.
Будуването е занимание самотно. Досега съм срещала само 2-3 души, които са се раждали като мен по късните доби и споделят афинитета ми към най-тъмната част от денонощието.
А сега и този "стрес". През деня мога да заспя над компютъра, дори, докато обработвам някоя новина от пресценъра на МВР. Или мога да се сгуша удобно на седалката на 5-ицата и да проспя целия му маршрут.
Но дойде ли нощта... Нема заспиване. Всякакви мисли започват да прииждат от всички страни в главицата ми. (в повечето случаи лоши, щот от хубавите заспивам все пак. От една седмица например съм започнала да си представям, че съм на екскурзия в Лондон, а не мога да отлепя от летището още - заспивам винаги на търсенето на багажа).
Питам ги аз, мислите, де бяха цял ден, та сега ми се изтърсват като тризначките на светско парти, а те "Ми, бяхме заети, такова...сърдиш ли се?"
Не бе, добре сте ми дошли, ама ако е удобно да идвате по-рано, такова... Цък! Не можело. Имало график, трябвало да се спазва. Еми, добре. Няма да нарушаваме сега пък световното мисловно равновесие. Ще си кибичим до 5!
Докато мислите намерят време и за моето съзнание, се чувствам доста отегчена. С три думи - скучно ми е! Да слушам музика? Не, всички спят, а аз не обичам слушалките... Да се разхождам? Не, сега по улиците върлуват имитатори на Джак Изкормвача и клети, бедни пияници. А, сетих се - ще си поиграя с бездомното куче пред блока, което ме посреща всеки ден с махаща опашка. Не, баси и то е заспало!
Да уча по "Разследваща журналистика?" Не. Алоо, аз съм отегчена и депресирана, а не кандидатка за психодиспансера!
Да отида в някое барче? Не. Не ми се занимава с "ОК Такси, добър вечер", "Ама мини с таксито през нас, да не се бавим", "Личната карта си покажи" , "Има две местенца само на бара" и "Леле, кукло, страшна си, ще те изпапкам!"
Да си сменя лака за нокти? Що бе, на този кво му е? Лилав. Те и без друго повечето са ми такива.
Кво? Скайпа? Не. И той спи. Баси и държавата - всички си лягат с кралицата!
О, то станало време за мислите. Уелкъм, май френдс, чувствайте се като у дома си.
Почваме се. "Да-а...липсва ми, много. Така е, хубави моменти имахме заедно. Не знам, май си има нова приятелка. Е, хубава, хубава, колко па да е хубава... Аз ли? Не, сама съм. Кой? Ааа. Добре е, в Карлово си е, работи. И той също. Чухме се одеве. Ми, сигурно съм влюбена, знам ли вече и аз. Къде да ходя? Да бе, ей сега съм се засилила при него. И без тва е женен. Е, прави сте, на мен не ми пука, ама не знам жена му какво ще каже по въпроса... Кой, кой? Видяхме се онази вечер, да. Ми, хапване, пийване, тези три неща... Работата? Вие на това работа ли му викате? Какво ще правя с живота си? Е, тука ме забихте, честно... Не знам. Аз едно му говоря, той друго си върши, пълна липса на комуникация! Сестра ми? Добре е, търпим се някак"...
Раплаквам се. Е, нужно ли е всяка нощ пък да ме натъжавате и да ме държите будна и трепереща? Толкова ли не можете да станете малко по-позитивни, ей така за спорта?! Нещо от сорта на "всичко ще бъде наред", "и това ще мине и замине", "най-хубавото в живота ти тепърва предстои", ала бала... Лоши мисли сте били. То и аз съм брюнетка, ма мога да се боядисам, кво...
А, ще си тръгвате... 5 ли станало? Ми, хайде лека и доходна. Аз ще подремна малко.
До довечера!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако нямаш какво хубаво да кажеш, просто замълчи :)